… е популярна тропа в Рим. Сардинските роби са евтини заради вярването, че рано или късно ще убият господаря си – и не ги купуват.

Рим владее целия свят, но не и планините в Сардиния на 100 километра от него – поради проклетията на потомците на неолитните фермери, намерили убежище там. За да оцелееш хиляди години, трябва да си генетично селекциониран враждебен ксенофоб с кучешки характер. Днешните сардинци са непримесени наследници на неолитните фермери отпреди 5000 години и носят 87% от днк-то им, което ги превръща в реликва от неолита. Всички останали европейски народи са продукт на многообразните, предимно индо-европейски агресивни миграции от последните 5000 години. Сардинците намират спасение от агресорите в планините си. Климатът на средиземноморските планини дава възможности за оцеляване на пасторалисти и през зимата, което е невъзможно в останалата част на Европа; планините от средиземноморския пояс са предпоставка за съществуване на реликтови народи. 

Втората причина за оцеляването на сардинските неолитни фермери е в отвратителния им характер, за който свидетелства една друга римска тропа: „сардонична усмивка” – – римляните вярвали, че – 1. Сардинските ксенофоби предпочитали да умрат с усмивка, отколкото да се оставят под властта на римляните и 2. Който се излъжел да си купи сардински роб обикновено го намирали умрял с гримаса, наподобяваща усмивка; продукт на отровата, която ползвали сардинците. Но не всичко при сардинските фермери е минало гладко. Около 2000 г. пр. Х. в северната част на острова стъпват бойните групи на индо-европейския Бел Бийкър и каквото е останало от неолитните фермери след завладяването зарязва нивите и бяга в планините. Тези планини обаче вече са заети – при стъпването си на острова преди 7000 години, неолитните фермери са прогонили там нативните сардински ловци събирачи, обитаващи острова още от мезолита. Днес, въпреки че аутозомното им днк е 87% неолитно-фермерско, 40% от сардинските планинци носят игрек хромозомната група I и само 15% са носители на G2a, автентичната фермерска мъжка хаплогрупа. Мъжете фермери не са оцелели особено добре в планините – прогонените някога от тях ловци събирачи са имали предимство в размножаването, вкл. в очите на фермерските жени и дъщери, които в планините са се озовали на милостта на прогонените някога ловци събирачи, живели в изолация цели 7000 години; В тоя смисъл, ксенофобията на сардинските планинци е ксенофобия на квадрат – ксенофобията на прогонените в изолация ловци събирачи, умножена по ксенофобията на прогонените в изолация фермери. 
Възможно е подобна селекция да се осъществява в планините на целия медитерански пояс – от баските в пиринеите до исаврите в мала азия; включително в планините на централните балкани – Македония и Албания, където се запазват анклави от изключително злонамерени ксенофоби и изобилие от неолитни гени – те са надживели и траки, и илири, и славяни, и българи. Имам предвид албанците. Според един английски антрополог от края на 19-ти век, етносите в западните балкани живеят зонално – равнините и ниските части са заети от славяноезични, в средновисоките им части живеят власите, а най-високите върхове, чак до алпийската зона, са заети от албанците. Не е трудно да направим паралел със Сардиния – когато власите, т.е. градско-фермерското население на римската империя е подгонено от варварските нашествия, предишните собственици търсят убежище в планините; тези планини обаче са вече заети – в най-високите им части живеят албанците – и нямат намерение да ги отстъпят; т.е. има вероятност албанците да са още един реликтов народ от времената *преди* индо-европейското навлизане– и да са наследници на прогонени в планините неолитни фермери, смесени с останки от ловци събирачи и невидими поради местообитанието – и ксенофобията си –за траки, римляни и гърци. 

В картите на равнините на Албания от 19-ти век ще видим хиляди славянски наименования; същото е и в северозападна Гърция; колкото по-назад във времето, толкова повече славянски топоними, а днес в района няма кьорав славяноезичен. Езиковата деславянизация се дължи 1. на синтеза между славянски и албански групи, при който етнически славяни се вливат в албанския етнос („албанските” преселници католици в калабрия са известни през 19-ти век като „голобарди”, т.е. славянското голо бърдо намеква за конвертирани славяни) 2. На мигрантския поток по посока съвременна България – албаногръцки славяни са постепенно заселвани на територията на сегашна България от османските власти; тя е доста опразнена от местни по време на турското завоевание; документи за заселването има буквално хиляди – фермани и т.н., ако някой го е грижа да чете; освен това западнобалканските славяни са сериозно притеснявани от албанците, които изживяват демографски разцвет след рухването на Византия и Второто Българско Царство, особено след като са приели исляма.

Ако се върнем на средиземноморския реликтов патерн в планините, не е лошо да се запитаме и какво се е случило със славяно-българското население на равнините по време на османското завладяване. Не е трудно да предскажем, че част от него е потърсило убежище в планините, както е традиционно в средиземноморието; тези планини обаче са вече заети с бежанци от предишни преселения – във високите части живеят бегълците от най-архаичната група, албанците; средните части са заети от следващата вълна бегълци – власите; и вълната от български бегълци неизбежно се е сместила при тези две групи, по подобие на сардинската история; има вероятност, като следствие от неизбежния контакт, съвременните българи да са генетичен синтез между средновековни българи, реликтови власи от ниските планини и още по-реликтни албаноподобни групи, обитатели на високите части, като последните две групи на територията на България са абсорбирани от българската народност – което е причина за относително високия аутозомен компонент на неолитно фермерско днк у съвременните българи, както и на високия процент на мъжете от хаплогрупа I в България, който надхвърля 20%. Подсказка за подобна хипотеза е и наличието на една изключително архаична хаплогрупа – T2a, у населението на южните Родопи – както от българска, така и гръцка страна; Южните Родопи са подобни на планините на Сардиния –средиземноморски зими, съчетани с недостъпност и възможност за вертикално скотовъдство; Т2а е изолат, запазен в наши дни в планините на южна Европа и някои от средиземноморските острови; асоцииран е с практикуването на вертикално скотовъдство , където зимните пасища са топли средиземноморски крайбрежия и дори средиземноморски острови, а летните са високи планини непосредствено до тези крайбрежия. Т2а2а е хаплогрупата на част от неолитната цивилизация построила варненския некропол и на неолитните селища в Малък Преславец. Съществуването и в наши дни в южните Родопи е сериозен парадокс – подобен на наличието на непримесени неолитни фермери в сардинските планини. Когато българските земеделци са избягали в планините на юг по време на османското нашествие, по тези планини вече е имало някой. И този някой не е задължително да е говорил нито на български, нито на латински, нито на тракийски, нито дори на албански.

взето от https://www.facebook.com/anthropologyreviews/posts/2246696335408153