Чао паркинги, чакане на лентата за багаж и всякакви опашки. Добре дошли скенери за ретини и гори на закрито.

От Джъстин Бахман, 21 юли 2017 г.

Независимо за колко добро се смята дадено летище, докато стигнете от входа до самолета картинката е почти същата, където и да отидете. Опашки, проверки за сигурност, престой и чакане – единствената разлика е нивото на стреса. На модерни летища, като Мюнхен или Сеул, е малко по-лесно и по-приятно, отколкото на строителните площадки в Щатите, които минават за летища.

През 2040-та обаче вероятно такива (не)удоволствия ще ни бъдат спестени. Много от нас ще бъдат карани до терминала от автономни коли; очите, лицата и пръстите ни ще бъдат сканирани постоянно; багажът ни ще има собствен паспорт, който ще позволява да бъде закаран до нашите домове още преди да се приберем. Някои от тези летища вече няма да са в покрайнините на града, а ще се слеят с градските центрове и ще се превърнат в нови градове в града, места не само за пътници. Вечери, филми, концерти, ходене по магазините – летищата ще обединят всичко в себе си. Вашият работодател дори може да се премести там.

Големи инфраструктурни инвестиции и нови технологии теоретично ще намалят до голяма степен чакането, с което сега свързваме въздушният транспорт. По-малко стени и физически прегради благодарение на изобилието от сложни сензори, това прогнозира базираната в Далас архитектурна фирма „Корган“ (Corgan). Компанията разкри наскоро концепции как трябва да се развиват летищата, направени въз основа на задълбочени изследвания върху поведението на пътниците на различни летища и нарастващата роля на технологиите в това.

Дизайн на летище Далян Интернешънъл в Китай (автор: „Корган“)

Един ден летището ще знае „всичко за всеки, който се намира на територията на летището“, казва Сет Йънг, директор на Центъра за авиационни изследвания в Държавния университет в Охайо. Целта ще бъде да се създаде „инфраструктура за сигурност, която постоянно проверява хората, на всяка крачка, а не както сега, да ги караме да чакат по гишета и опашки“, казва той. „Ние знаем, че 99,9% от пътниците са изрядни, така че защо им губим времето?“

Голяма част от тези технологии вероятно ще видят бял свят първо извън САЩ, най-вече заради напредналата възраст на повечето американски летища и по-големите инвестиции в инфраструктура в Азия, Близкия изток и Европа. В наградите на Skytrax за 2017 г. само 14 летища в САЩ са сред първите 100.

Сингапур е поглед към бъдещето и следващите 20 години в авиацията. Летище Чанги, пионер в индустрията, наскоро отвори собствена лаборатория за иновации в областта. Съвсем закономерно, през март беше наградено от Skytrax за най-доброто летище в света за пета поредна година.

„Това не е място за пребиваване, а за преминаване“

Една от причините, поради която летищата изглеждат и функционират относително еднакво е, че те са предназначени да приютят инфраструктура – самолети, проверки, гишета за билети, багаж, стоянки за таксита, спирки на автобуси, като основната грижа е безопасността и минимални разходи за техните наематели.

„Това е преходно пространство – това не е пространство, в което да останете и да прекарате време, това е пространство, през което минавате тичешком“, казва Джонатан Масей, авиационният лидер на „Корган“, който е ръководил проектирането на важни терминали по света като Атланта, Далас, Шанхай, Далян и Лос Анджелис. „Трябва да развием терминалите като малки градове.“

Като част от изследването, дизайнерите на „Корган“ измерват нивата на стрес на различните типове пътници. Не е изненадващо, че всички са най-изнервени на проверката за сигурност – там трескаво се събуват и обуват обувки, вадят се лаптопи, електроника и торбички с козметика и течности.

Когато обаче стане дума за най-голямата инфраструктурна тежест, един от аспектите на днешните летища се откроява отчетливо. „Най-големият проблем е багажът“, казва Дуайт Пулен, национален директор по авиацията в „Сканска“ (Skanska USA), строителна фирма с богат опит в строежа и реконструкцията на летища, включително и скандалната такава на ЛаГуардия в Ню Йорк. „Помислете колко инфраструктура и технологии са нужни, и колко време се изразходва за транспорта на куфари и чанти. Това е огромен проблем. Там имаме много работа за вършене.“

Проект за летището в Шанхай (автор: „Корган“)

Новият терминал 4 на летище Чанги, който ще се отвори по-късно тази година, ще разполага с набор от технологии за по-бързо и безпроблемно пътуване. Ускорена обработката на хора чрез разпознаване на лица; автоматичното маркиране и проверка на багажа.

Два от американските превозвачи – Делта Еърлайнс и Джетблу, наскоро започнаха да използват биометрични данни, за да подобрят обслужването. Джетблу тества в Бостън оборудване за разпознаване на лица, което сверява с паспортите и визовите снимки на пътниците, докато Делта току-що започна да тества подобна система за чекиране на багаж на летище Минеаполис-Сен Пол. Делта също така експериментира с ползване на пръстови отпечатъци вместо бордни карти, както и предлага възможността на клиентите си да видят в реално време къде им е багажа.

“Стремително се движим към деня, когато пръстовият отпечатък, ирисът или лицето ще са единственото, което Ви е необходимо, за да пазарувате или летите”, казва Гил Уест, оперативният директор на Делта.

“Толкова хора колкото на Супер Боул, всеки ден”

Насред цялата тази ефективност, летищата също така искат хората да се забавят, за да купуват повече неща. Един начин да бъдат привлечени е с повече и по-престижни магазини. „Броят на пътниците съперничи с всяко друго място, събиращо големи групи хора на едно място“, казва Кен Бюканън, изпълнителен вицепрезидент на Далас Форт Уорт Интернешънъл, четвъртото по големина американско летище по брой на пътниците. „При нас всеки ден се изсипват толкова хора колкото на Супер Боул“.

Новият дизайн на летището в Хелзинки. (автор: „Финавиа“)

Но докато технологиите помагат престоят на летището да стане по-приятен, отново технологиите могат да намалят броя пътници.

Автономните превозни средства, както и летящите таксита представени от „Юбер“, могат да заменят самолетите за пътувания под 1000 км. За летищата в САЩ това ще е проблем, тъй като все още близо една четвърт от доходите им са от такси за паркиране.

За да си набавят нови приходи, ръководителите на летищата ще трябва да измислят нещо друго – вероятно пазаруване, развлечения и заведения. Тъй като това може и да не е достатъчно, ще са необходими нови бизнес модели за наземния транспорт и офис площите. Може би нови приходи могат да дойдат от услугата за доставка на багаж до дома?

Филми, боулинг, пеперудени градини и виртуален голф – това вече е ежедневие в много азиатски и близкоизточни летища. Разширението на терминал 1 в Сингапур – „Перлага на Чанги“ (Jewel Changi) – ще бъде открито в началото на 2019 г. и ще смайва бъдещите си посетители с пететажна градина с хиляди дървета и растения, както и с 40-метровият “Воден вихър”. Подобно нещо е залегнало и в проекта за разширение на Терминал 2 на летище Хелзинки, където ще има цяла гора на закрито.

Концесионните приходи на летище „Чанги“ нараснаха с 5% през миналата година до рекордните 1,6 млрд. щатски долара. За сравнение, най-натовареното летище в света, Хартфийл-Джаксън Интернешънъл в Атланта, достигна 1 млрд. щатски долара концесионни такси през 2016 г. – също рекорд.

“Усилията ни да развием търговския бизнес на Чанги и да осигурим приятни моменти на нашите посетители докато пазаруват и се хранят е неразделна част от стремежа ни да направим летището още по-приятно място за нашите пътници и ще продължим още по-упорито и през идните години”, се казва в изявлението от летището.

„От една страна, летищата искат да са ефективни в обработката на хора – при пристигане, заминаваме или трансфер“, казва Йънг, „от друга страна, искат хората да прекарват колкото се може повече време на летището, защото тогава харчат пари“.

източник: https://www.bloomberg.com/news/articles/2017-07-21/the-airports-of-the-future-are-here