“Вълшебната флейта” на Моцарт е всепризнат шедьовър сред шедьоврите. Тази опера не е приказка, а алегорична приказка, а използва символи, за да изрази истини за човешкия дух. Основната тема е: хармонията в човешкото общество може да се осъществи само чрез съвършения съюз между мъжа и жената, характеризиращ се с равенство, което се постига чрез чиста любов, сила на характера и ритуалите на масонството.

Моцарт, както и много от бащите основатели на Съединените щати, е бил масон. В края на XVIII в. масонството е смятано за радикално движение, съюзено със свободните мислители на Просвещението. То е заплаха за аристокрацията и установената религия и като такова е потискано от благородниците и Ватикана.

Действието на операта се развива в две полярно противоположни кралства: Кралството на нощта – символизирано от луната и сребърния цвят, и управлявано от Кралицата на нощта. Кралицата представлява австрийската императрица Мария Терезия, която потиска масонските ложи. Царството на Храма на Мъдростта – символизирано от слънцето и златния цвят, и е ръководено от върховния жрец Зарастро, който представлява Игнац фон Борн, водач на виенската масонска ложа, в която е членувал Моцарт. Тези две кралства ще бъдат помирени единствено чрез съюза на противопоставящите се кралски принц и принцеса, съответно Тамино и Памина, и победата на слънцето (просветлението) над луната (установения ред).

Когато се срещаме с Тамино за първи път, той бяга от страх от змия, която представлява неговото ирационално невежество по отношение на масонския орден. След това той е излъган от Кралицата на нощта и изпратен да спаси дъщеря ѝ Памина от Зарастро. Останалата част от операта е заета от Тамино и Памина, които намират чистата любов и издържат масонските изпитания на самодисциплина чрез мълчание. Накрая те се пречистват от основните елементи – огъня и водата. След като преминат успешно през тези изпитания, Зарастро им дава слънчевия щит, за да бъдат мъдри и доброжелателни владетели.

И защо вълшебна флейта? Често срещана масонска тема е, че музиката има силата да преодолява човешкия страх и омраза. И така, поуката от историята е, че чрез масонския орден и ръководено от красотата на музиката, обществото се просветлява – еднакво и мъжете, и жените.

Най-запомнящият се герой във “Вълшебната флейта” е Папагено – птицеловецът, който е създаден, за да забавлява публиката и да прикрие още повече масонските послания на сюжета. При премиерните представления на операта ролята на Папагено се изпълнява от актьора Емануел Шиканедер. Шиканедер е също така либретист на “Вълшебната флейта” и собственик на Театъра на Виена, където се състои премиерата на творбата. Папагено е обикновен човек, който преминава през редица изпитания, в които се проваля с гръм и трясък. Все пак любезните богове му осигуряват красива млада съпруга и нашата двойка обикновени хора напълва света с много малки Папагено и Папагена. Това е малко циничен коментар, че докато има малко Тамини и Памини, има много Папагеноси и Папагени.

Но защо просто не може да се каже директно всичко това? Не забравяйте, че по времето на Моцарт масонството е било осъдено от папата и потиснато от благородниците. Било е не само немодерно, но и потенциално опасно да бъдеш масон. Докато се наслаждавате на възхитителната брилянтна музика на Моцарт във “Вълшебната флейта”, имайте предвид философското пътуване към просветлението, което споделят Тамино и Памина.