Един професор донесе на България 10 милиарда, но накрая всички го забравиха


Невероятната съдба на проф. Иван Попов

Един професор донесе на България 10 милиарда, но накрая всички го забравиха. Съдбата на проф. Иван Попов разказа „Борба”.

Ученият е роден в Търново през далечната 1907 година. Още от дете започва да се интересува от техника, по-късно заминава за София, където завършва Втора мъжка гимназия, а след това постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и завършва с отличие, а през 1931 г. получава френска стипендия и впоследствие се дипломира като инженер в Тулуза със златен медал, припомня “Борба”.

Той е единственият чужденец, удостоен с това отличие. Веднага 15 френски фирми искат да започне работа при тях, но той се завръща в България и основава собствена фирма „Елфа“.

Тъй като проф. Иван Попов е от комунистическо семейство, а през 1941 г. брат му е заловен и осъден на смърт, той решава да замине за Унгария. Там той продава един от своите патенти на завода „Агролукс“, а след това е назначен за директор на „Хермангьой“.

Издава много трудове, пътува из цяла Европа и бързо се утвърждавакато световноизвестен учен.

Става почетен доктор на Висшето техническо училище в Илменау, а за успешно внедряване на разработката е награден с националното отличие за наука на Германската демократична република.

Това се случва през 1961 г., а при едно от посещенията си в ГДР Тодор Живков разбира, че немците се канят да назначат българин за заместник-министър на електротехническата промишленост.

Живков за пръв път чува името на българския учен и след като се завръща в България, поставя въпроса пред Политбюро с думите: „Толкова много ли професори специалисти имаме, че ги изнасяме за чужбина?“.

На следващата година проф. Иван Попов се завръща в България и е назначен за председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес. Под негово ръководство се пуска и първата българска електронна сметачна машина „Витоша“.

Вледствие дейността му страната ни става водеща в световен мащаб по производство на запаметяващи устройства с 40% дял в СИВ.

Заради огромния си международен авторитет и постиженията на страната ни под негово ръководство проф. Попов е избран за министър на машиностроенето през 1971 г. и за вицепремиер. През 1974 г. е заместник-председател на Държавния съвет. През 1976 г. напуска поста и става председател на научно-техническите съюзи в България.

Под негово ръководство се изграждат много научни бази в страната.

В периода от 1971 до 1989 година в голяма степен благодарение на него, страната ни произвежда продукция от електронно-изчислителна техника на стойност 20 милиарда лв. и има чиста печалба от 9,5 милиарда лева.

За своята дейност проф. Попов получава признание и отличия от цял свят. Той е носител на ордена „Кирил и Методий“ I степен, „Герой на социалистическия труд“, „Народен деятел на културата“, член-кореспондент на Академията на науките в Тулуза, член-кореспондент на БАН, почетен член на Съюза на германските инженери.

В края на живота си той не приема наградата на Съюза на електронните инженери на САЩ (IEEE) с думите: „Моята награда е това, което аз съм построил, и то може да се види в полетата на България“.

Под негово ръководство страната ни изнася електронноизчислителна техника в размер на 2,3 пъти повече, отколкото останалите страни от СИВ, взети заедно.

След пенсионирането си живее скромно, в двустаен апартамент, дава много идеи за развитието на страната ни в условията на пазарна икономика, но никой не се вслушва в съветите му. Умира през 2000 г. почти напълно забравен от българското общество.

Източник: в-к Стандарт

,