Филмът е за ужасии с деца, чиито органи се ползват за „резервни части“.

Става въпрос не само за изнасилването, изтезанията и смъртта (убийствата) на деца, но дори и на новородени!

ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ
„ОЧИТЕ НА ДЯВОЛА“
НА ПАТРИК ВЕГА

⬇️ КРАТКО ОПИСАНИЕ ⬇️

Бременна млада жена иска да се отърве от детето си като се опитва да го продаде на черния пазар чрез посредник. Отказва да даде име на детето и за нея то „няма чувства, защото е мъничко“. Не я интересува къде ще попадне детето – като части за органи или в детски бордей в Германия, но като най-лош вариант според нея е да попадне при сатанисти.

Запитан за бордея, посредника казва, че първо детето се дава на някое семейство, което да го отгледа до 3-4-годишна възраст и после се отвежда в детски бордей за педофили в Германия. Детето се отглежда в друга страна и после влиза в Германия с „бащата“ и него повече не го търсят, при което „изчезва“ от погледа на властите.

Запитана какво ще прави с парите, които получи за детето, бременната казва, че вероятно ще си купи кола, нови дрехи, обувки…

⬇️ И ПО-ПОДРОБНО… ⬇️

Казва се, че има цели организирани кръгове. Следят жени с деца, за да установят рутинните им дейности. Става въпрос за цял „отбор“ от хора, които търсят такива жени. Често търсели такива майки по паркове, ресторанти, кафенета… в Полша.

Разказват, че детето попада в бордей някъде на 4-годишна възраст и през цялото време живее там. Това са къщи с дворове. Всеки път детето се дрогира, преди да бъде предоставено на клиента-педофил, но това се правило само веднъж седмично, защото децата не са устойчиви на наркотици. За бордея на въпросния сутеньор/трафикант в Германия казаха, че в него има 7 деца, но имал общо 4 бордея. Детето остава в бордея до 12-годишна възраст и после бива премествано в „нормален бордей“.

Казаха, че използват думата merchandise [озн. стока] за момченце и dolly [озн. кукличка, гадже] за момиченце.

После водещият осъществява връзка с трафикант. Вторият казва, че са му известни 4 бордея за деца в Германия, Холандия, Белгия, Полша. За децата се полагали мед. грижи, за да изглежда „функционално“ добре. 7-8-годишните били годни за редовен секс, за разлика от 3-4-годишните. Трафикантът говори и за баща и син, които работят съвместно. Синът довежда откраднати деца на баща си. Обикновено се търсят млади жени/момичета, които са забременели, но е късно за аборт. Ако клиента има определени предпочитания, тогава се търси дете, което да отговаря на тях и бива отвличано. Щом детето е употребено напълно и не става за нищо, се правят с него снимки и порнофилми за тъмната мрежа. Казва, че поради дрогирането органите на детето са повредени и не може да се пласират. Споменава и за наличието на ВИП цена, при която клиента може да прави с детето каквото си поиска. Трафикантът казва, че душенето на детето по време на секс е редовна практика, че е „обичайна фантазия“ сред клиентите. Психиката на децата до такава степен се изкривява, че някои от тях прерязват вените си, а други умоляват да бъдат убити.

Децата се бият помежду си за любимите си играчки, не се прегръщат, страх ги е да се докоснат…

После споделя случай за самотна майка с 4-5-годишно дете. Дълго време е наблюдавана, преди да й предложат да вземат детето й. Дали са й 10 000 евро за него, като е оставена с убеждението, че детето ще бъде осиновено. Обаче според трафиканта детето било „грозно“ и не ставало за бордей, затова го продали за органи.

След 50-та минута интервюирания (отново трафикант на деца) казва, че такива бордеи има в цял свят. Това са високоохранявани места и са снабдени с операционна стая. Клиентите са много богати. Пристигат със свои хеликоптери или самолети до дадено място, откъдето се вземат с друг превоз и откарват до бордея. Клиентът никога не пристига до бордея със свое превозно средство. Мястото, от което го вземат, всеки път се мени. Когато клиента заяви, че иска да отнеме живота на детето [***нали го душат по време на секс], тогава се свика мед. екип да е в готовност за органите, ако детето не е съсипано от наркотиците. Преди това обясняваше как сменят идентичността на децата. В мюсюлманските страни най-лесно се изкарвали фалшиви документи и после детето се прекарва през европейските граници с фалшивите документи.

Във филма са интервюирани различни хора по веригата и всеки казва какво е видял в практиката си.

Интервюираният трафикант казва, че цялата организация е като корпорация. Едни набират деца, други ги гледат в бордея, трети търсят клиенти за тях, четвърти транспортират клиентите, пети търсят клиенти за органите на децата, има мед. екип, който „е постоянно в готовност“. Казва, че всичко е много добре организирано.

Продуцентът на филма Патрик Вега дава име на момиченцето още в началото – Марселина. Бременната жена отказва да мисли за детето и да проявява чувства към него. Вега иска да проследи и раждането на детето. В края на бременността жената казва, че има самоубийствени мисли, че психически не издържа повече и познава (чрез нейна позната) някой, който приготвя и продава „пакети за самоубийство“ за 380 полски злоти. Медицински химически коктейл, с който да сложих край на живота си, като с него получаваш и инструкции. Нейна приятелка се е възползвала от това и е починала.

Когато бременната постъпва в болницата за цезарово сечение, разказва пред камерата, че в стаята й има друга жена, която постоянно я разпитвала за бебето, какъв е пола му, първо дете ли е и т.н. Въпросната жена й казала, че ще й е за втори път. Когато обаче интервюираната разказва историята си, че ще продаде детето си и т.н., онази майка повече не й проговаря. Накрая Марселина се ражда напълно здраво бебе, но Вега продължава да се опитва да събуди чувства в родилката, за да спаси детето. Той поиска от нея да отиде и прекара само 10 мин. с Марселина и после да му каже какво е почувствала, но тя отказва. След това поиска от нея поне да му покаже бебето. Родилката не иска абсолютно никакъв контакт с детето. Тогава тя казва на Вега, че най-ужасното нещо е било, когато бебето внезапно кихва и я поглежда в очите. Родилката няма търпение да напусне болницата и да остави всичко зад гърба си.

После Вега попада на информация за изчезнало дете и решава да се свърже с майката. Името й е Jolanta Cichowicz и сина й Томак е бил отвлечен преди много години. Строяли са си в къщата им. Мъжа й е бил на горния етаж и когато тя се връща от магазина, го пита къде е синът им. Той й казва, че го е видял да си играе преди 10-15 мин. Жената поглежда наоколо, но никъде не го намира. Оставя покупките и излиза да види отвън. Вика го по име, но нищо. 20 години по-късно продължава да търси детето си и да вярва, че е живо. През 2015 г. създават профил във Фейсбук с прогресия на снимката му как би изглеждал на 22 г. Tomacz Cichowicz. По-късно получават съобщение от фалшив профил, че Томак сега е Райън Питс (Ryan Pitts). Когато жената вижда снимката на Райън, почти припада. Приликата била толкова голяма, че полската полиция решава да се свърже с ФБР. След проверката на ФБР им се казва, че свидетелството на Райън е оригинално, с което въпросът е приключен. Жената обаче продължава да търси. Казва, че цялата информация за него, която са успели да открият, е започвала от 5-годишната му възраст. После проверяват произхода на родителите и се оказва, че бабата и дядото са били покровители на дом за сираци, при което на нея й става ясно, че лесно може да се извърши замяната на едно дете с друго и продължава да се рови. Райън Питс е бил войник, който е награден от президента Обама. Тогава са се появили няколко интервюта и едно от тях е било с баба му. В него бабата казва, че Райън е трябвало да се бори за себе си от най-ранно детство. Майката казва, че нейното ДНК и това на съпруга й са в базата данни. Освен това е общоизвестно, че войниците също ги подлагат на ДНК тест и ДНК резултатите са налични в базата данни на Американската армия, но никой не им позволява достъп до нея. Райън от своя страна не желае да даде съгласие за сверка на ДНК-то, при което те са безсилни. Само съдът може да разпореди това.

После Вега казва, че Райън живее в САЩ. Има жена и дете. Ако се установи, че той е Томак, полски гражданин, тогава ще бъде депортиран в Полша.

После жената казва, че той би направил всичко, за да избегне този тест, защото ако се направи, това може да разруши семейство му. След това казва, че се страхува, че ще умре, без да узнае истината и да сложи край на този случай.

Накрая Патрик Вега успява да склони родилката да даде детето си за осиновяване. Тя се явява в съда, където заявява, че се отказва от правата си на родител над детето и го дава в католическо учреждение за осиновяване.