26 януари 2022 г.
Въпросът дали Дания трябва да приеме еврото или не, е предмет на големи дебати в Дания от няколко години.
Въпреки че е пълноправен член на Европейския съюз, Дания е една от малцинството държави от ЕС, които са избрали да не приемат еврото за своя валута. След излизането на Обединеното кралство от ЕС Дания е единствената страна от ЕС, която официално не може да се присъедини към еврозоната и няма да го направи, ако не се проведе референдум в Дания за одобряване на присъединяването.
Вместо да използва еврото, Дания използва датската крона (DKK). Датската крона е обвързана със стабилна стойност спрямо еврото в рамките на действащия Европейски механизъм за обменните курсове.
Защо Дания е освободена от приемането на еврото?
Дания е освободена от приемането на еврото вследствие на резултатите от два национални референдума.
В резултат на първия референдум, проведен през 1992 г., Дания договори (наред с други неща) освобождаване от обичайното изискване за приемане на еврото като част от членството в ЕС. Вторият референдум, проведен през 2000 г., специално за това дали Дания трябва да приеме еврото, също води до отхвърляне на еврото. В резултат на това Дания продължава да използва датската крона.
История на референдумите в Дания
Първият датски референдум, както вече беше споменато, завършва с отхвърляне от датската общественост на условията на Договора от Маастрихт.
Отхвърляне на Договора от Маастрихт
Договорът от Маастрихт от 1992 г., съставен от тогавашните дванадесет членове на Европейските общности, е основополагащият договор за Европейския съюз. За да се постигне напредък в интеграцията между страните, които бяха членове на Европейските общности, в договора бяха определени редица мерки, които трябваше да бъдат въведени. Тези мерки имаха за цел да насърчат, наред с други неща, общото европейско гражданство, общите външни политики, по-голямата степен на свобода на движение и въвеждането на единна валута.
Като част от датската конституция е необходимо Дания да провежда референдум за всяка промяна, която би довела до прехвърляне на датския суверенитет. Това се случва, освен ако няма парламентарно мнозинство от 5/6 гласа в полза на предложената промяна. По онова време такова парламентарно мнозинство нямаше и затова в Дания се проведе публичен референдум за това дали Дания трябва да приеме условията на Договора от Маастрихт.
С много малка разлика резултатът беше “не”, като 50,7 % от населението гласува против приемането му, а 49,3 % – в негова подкрепа.
Резултатът от този референдум, след период на интензивни дебати както в Дания, така и между Дания и ЕС, и след провеждането на друг референдум, беше, че Дания се присъединява към ЕС, но само при различни условия. Тези условия бяха свързани с предоставянето на Дания на право на отказ от елементите на Договора от Маастрихт, свързани с гражданството на съюза, общата сигурност и отбрана, правосъдието и вътрешните работи и паричния съюз.
Важно е да се отбележи, че Европейският съюз прие Дания, без да изисква от нея да приеме еврото.
Вторият референдум от 2000 г.
През 2000 г. в Дания се провежда още един референдум – за това дали Дания да приеме еврото като национална валута или не.
Резултатът от референдума е отхвърляне на еврото, отново с малка разлика – 53,2% гласуват против приемането на еврото, а 46,8% – за.
Този втори референдум доведе до продължаване на предишното положение, при което Дания е член на Европейския съюз, но е освободена от обичайното изискване да приеме еврото.
Участие на Дания в Европейския механизъм на обменните курсове
Въпреки че не приема еврото, Дания участва в Европейския механизъм на обменните курсове II (ERM II)
ERM II е европейска система, при която се въвеждат мерки, за да се гарантира, че обменните курсове на различните държави от ЕС се поддържат на едно и също ниво на стойност един спрямо друг. Наред с другото наличието на постоянни обменни курсове насърчава икономическата стабилност и търговията между участващите държави. Системата ERM II е въведена през 1999 г., за да замени действащата преди това система ERM I.
При системата ERM II обменният курс на датската крона спрямо еврото се поддържа в рамките на 2,25% от 1 евро за 7,46 датски крони.
Това използване на системата ERM II в Дания, вместо да бъде нова инициатива, представлява продължение на нормалната система, тъй като Дания е участвала в предишния Европейски механизъм на обменните курсове, който е действал много преди Договора от Маастрихт, и е участвала в други системи с фиксирани обменни курсове преди това.
Трябва ли Дания да се присъедини към еврото или да продължи да използва системата ERM II?
Общоприето е, че двете най-добри възможности за Дания са или да продължи да участва в системата ERM II, или да приеме еврото.
Казано по-просто, някои твърдят, че участието в системата ERM II позволява на Дания да се възползва от еврото по начин, подобен на този в държавите, които действително използват еврото, като същевременно запазва важно равнище на независимост на паричната политика. Други твърдят, че тази независимост не съществува реално в системата ERM II и че Дания би имала по-голяма полза от пълното приемане на еврото.
Какви са аргументите в полза на присъединяването към еврото?
Един от основните аргументи в полза на приемането на еврото е, че Дания ще извлече по-значителна икономическа полза от еврото, ако го приеме за своя валута, а не просто се обвърже с него в рамките на системата ERM II.
Важно е да се отбележи, че основните предимства, които мнозина очакват, че Дания ще изпита от приемането на еврото, са намаляване на разходите по транзакциите със страните от еврозоната, по-добра прозрачност за потребителите от еврозоната на датския пазар и за датските потребители на пазара на еврозоната, както и намаляване на лихвените проценти.
Другият съществен аргумент в полза на приемането на еврото е, че Дания ще може да допринесе за политиките, свързани с контрола на еврото, ако приеме еврото като национална валута.
Важен аргумент е, че в рамките на системата ERM II датската централна банка е принудена да следва строги политики за поддържане на обменния курс на датската крона спрямо еврото. Важно е да се отбележи, че паричната политика, която Дания следва, до голяма степен се диктува от еврозоната. За да се поддържа системата ERM II, паричната политика на еврозоната на практика определя паричната политика, която Дания следва.
Мнозина твърдят, че макар да е възможно Дания да определя свои собствени парични политики, ако запази датската крона, това е само теоретична възможност, тъй като Дания винаги се е придържала към системата ERM II или към алтернативна система преди това и е официално обвързана с ангажимента си по ERM II да поддържа обменния курс.
Основният аргумент тук е, че системата ERM II по същество обвързва Дания с политиката на еврото, без да ѝ дава възможност да контролира каква ще бъде тя. Освен това противоположният аргумент, че извън еврозоната Дания всъщност има възможност да определя собствена парична политика, е само теоретичен.
Какви са аргументите срещу присъединяването към еврото?
Аргументите в полза на запазването на системата ERM II и на неприсъединяването към еврозоната в по-голямата си част се състоят в това, че Дания не би имала съществена полза от присъединяването си към еврото и че независимостта, която страната запазва чрез запазването на датската крона, всъщност е от сериозно значение.
Един от мотивите е, че само чрез поддържането на фиксиран обменен курс спрямо еврото в рамките на системата ERM II Дания е в състояние да се възползва значително от икономическата стабилност, предлагана от еврото. Някои твърдят, че системата ERM II позволява на Дания да действа така, сякаш е страна от еврозоната, без реално да приема еврото.
Другият аргумент срещу приемането на еврото, който също е от значение, е, че като не приема еврото, Дания запазва, според мнозина, много важно ниво на автономност от еврозоната. Основният аргумент в тази връзка е, че във времена на локални икономически проблеми Дания има възможност временно да се откаже от системата ERM II и да приеме независима парична политика, която да ѝ помогне да преодолее икономическите проблеми, пред които е изправена.
Важно е да се отбележи, че ако Дания приеме еврото, в тези моменти тя ще бъде принудена да следва политиките на еврозоната. В много случаи тези политики няма да са в полза на Дания, което би попречило на страната да преодолее икономическите затруднения толкова ефективно, колкото би могла, ако можеше да диктува собствена парична политика.
Твърди се, че макар Дания да има богата история на следване на системи с фиксирани валутни курсове, които са диктували паричната ѝ политика, е важно да се запази възможността за независимост на паричната политика за времена на икономически трудности.
Мнозина посочват примера на Швеция по време на последния голям световен икономически срив. Швеция е друга страна от ЕС, която не е приела еврото и има свободно плаваща валута, но която обикновено следва до голяма степен паричната политика на еврозоната. По време на финансовата криза от 2008 г. Швеция следваше независима парична политика, която позволи на страната да преодолее ситуацията много по-ефективно, отколкото би могла, ако беше приела еврото.
Друг аргумент, който се изтъква срещу твърдението, че Дания би имала полза от участие в управлението на политиката на еврото, е, че нейното влияние би било минимално предвид размера на еврозоната. Твърди се също, че в момента те така или иначе могат да влияят върху политиката на еврозоната чрез канали, различни от официалната система на политиката на еврозоната.
Какво е общественото мнение в наши дни?
Общественото мнение в миналото е било много разнопосочно, като в различни периоди се е променяло от подкрепящо приемането на еврото до противопоставящо се на приемането му.
След референдума от 2000 г., на който еврото беше отхвърлено, в продължение на няколко години подкрепата за еврото като че ли се променяше незначително в полза на приемането му. Ала след началото на дълговата криза в еврозоната през 2010 г. тази подкрепа е загубена. В момента има постоянна и отчетлива липса на желание да се приеме еврото.
Източник: https://www.bound.co/blog/why-does-denmark-not-use-the-euro