Доколко модното е уместно и грамотно или “да те усмихна”


В разговорния език в последно време редица възвратни глаголи от типа “усмихвам се”, “случва се” започват да губят възвратността си

Модното понякога е тъпо, дразнещо, неуко, неуместно: „Ще случим едно събитие“, „Ще те усмихна!“, Ще полудея!, коментира в социалните мрежи доц. Ана Кочева, езиковед от БАН.

Причината е, че напоследък все по-често срещаме израза „да те усмихна“, а всички знаем, че глаголът е „усмихвам се“ и не може да има пряко допълнение. Подобна употреба се среща не само в блогове и постове, но и в заглавия на статии, например: 30 неща, които винаги могат да те усмихнат; 15 фактa за щастието, които ще те усмихнат;100 комплимента, които ще накарат хората да се усмихнат; Блогът, който усмихва хората; Тагни приятел, който те усмихва;За нещата, които ни усмихват в понеделник.

Това са само малка част от примерите, които можем да открием в интернет пространството. Трябва да отбележим, че в повечето случаи тези изрази нарочно са използвани, а не от неграмотност. Използват се като езикова игра с цел да привличат вниманието, понеже са необичайни, тоест понеже са погрешни. Тези употреби бързо стават езикова мода и се повтарят от много хора, които искат да направят впечатление със стила си на говорене или писане. Но с тези употреби правим речта си неправилна. Затова те трябва да се избягват. Правилно е да се използва глаголът усмихвам се, както и изразът карам някого да се усмихва, съветват езиковедите.

Подобна неправилна употреба все по-често се среща и при глагола „случва се“. „ Ще случим едно събитие“, „Да случим това събитие“, „Да случим нещата“ вече звучи под път и над път.

Доколко е допустимо използването на подобни изрази и защо се налагат като модни такива неправилни изрази, коментира пред Dir.bg доц. Ана Кочева от Института за български език към БАН.

Доц. Ана Кочева от Института за български език на БАН

– Какво повелява езиковата норма за тези изрази?

– В разговорния език в последно време редица възвратни глаголи започват да губят възвратността си. Според някои от изследователите на българската устна реч тук става дума за английски езикови модели, които оказват своето влияние. Не съм съвсем сигурна, че това е така. Или поне не е единственото обяснение. Всъщност езиците бързо и без особена съпротива приемат чуждици в областта на лексиката, защото тя е най–проницаемата сфера по отношение на чуждоезиковите влияния.

В областта на синтаксиса промени от такъв характер настъпват по-трудно. Впрочем подобни явления се наблюдават не само в българската устна реч тук, в България, но също така и в „смесения език“ на българите в Австрия, например.(От езика на виенските българи: половин кѝло пàприкашòтен)

– И там ли ще ги обясним с английски модели?

– Съмнявам се. И за да бъда съвсем ясна, ще ви дам конкретен пример. Един от глаголите, който губи възвратността си, е страхỳвам се. По аналогия на плашат ме възниква съчетание със същото значение в речеви актове като Мен много са ме страхỳвали като дете, т.е. „плашили“. Това явление се наблюдава много често днес в съвременния български речеви дискурс, откъдето подобни облици навлизат дори в езика на медиите. В темпорално отношение примери с подобна употреба има и в българската имигрантска реч, и то записани години преди явлението да се появи в по–ново време и в България. Не се наемам да ги посоча като първопричина, по–скоро явленията са паралелни и имат едно и също обяснение.

 – С какво се характеризира българската устна реч?

– Най–характерните синтактични черти на българската устна реч са свързани със самата природа на езика – да се развива въз основа на принципите на икономията. В разговорния синтаксис изобилстват прекъснатите, недовършените, недооформените по различни причини реплики, както и неясните, неадекватните, такива, които пораждат нарушаване на тематичната линия на диалога. Всъщност това е голяма тема, още повече, че става дума за езиков феномен с голяма динамика. Промените в нея са чести, големи, затова трудно се превръщат в узус.

Източник: https://dnes.dir.bg/obshtestvo/dokolko-modnoto-e-umestno-i-gramotno-ili-da-te-usmihna