Или за това колко е важно да изучаваме и употребяваме книжовния език

Днес неправилно се смята, че диалектните думи са остарели разговорни думи, както и обратното – че съвременните разговорни думи са всъщност някакви форми на остарял диалект. Нещата не са черно-бели и е необходима правилна отправна точка не само за да се обясни важността на книжовния език, но и да се покаже смисълът на граматиката и книжовния език изобщо като начална отправна точка за виждане в невидимото.

Използването на погрешни граматични конструкции или имплицирането на нови значения на думи и фрази е безобидно само на пръв поглед, защото чрез думите, човек „нарича“ („обрича“) битието си, тоест, създава реалности, в които след това живее, дори и да не си дава сметка какво говори и по какъв начин.

Тук не трябва да се бърка разговорния език с разговорния стил на общуване, който е обозначение за приятелска атмосфера на общуване без професионален жаргон или помпозни фрази и държание. Разграничаването на разговорния език като опозиция на книжовния език и граматика е по-скоро свързано с отдаването на значение на онова, което изговаряме независимо с кого говорим! Защото с думите (и граматичните конструкции, с които те се използват), ние призоваваме сили, които създават нашето битие. Затова грамотността не е само умение да се чете и пише, а е и умение да се разбира какви послания стоят зад изреченото и какви невидими картини рисуват думите.

Проблемът с изгубването на способността да се говори книжовен език е толкова голям, че когато се наложи млади хора да говорят пред камера, се вижда колко трудно се разбира техния говор. Подобно наблюдение беше направено преди време и от актрисата Цветана Манева по време на интервю. На въпрос за недостатъците на съвременното българско кино, тя отговори без да се замисля, че на “днешните млади актьори” нищо не им се разбира, когато говорят. Дали това е случайно? Не е, защото е резултат на определен манталитет.

Разбира се, проблемът е повсеместен и често се пренебрегва в медиите, тъй като програмните схеми на радиостанции и телевизии изобилстват от различни формати на токшоута, които са като запазена територия за всякакви словоизлияния. Но от това губят както самите медии поради влошено качество на посланията в тези предавания, така и самите зрители, които неусетно се идентифицират с низките желания и мисли на водещите и сценаристите зад тях.

Ще започнем с разглеждане на същността на възвратните глаголи и как грешната им употреба не е нещо безобидно.

Традиционно се говори за обикновени и възвратни глаголи (граматики на Ст. Стоянов и Л. Андрейчин), като се изхожда от наличието или липсата на възвратните елементи „се“ и „си“, които „връщат действието“ към извършителя (подлога).

Пример 1. Детето се мие. (възвратността показва полза за вършителя) – „Детето мие нещо“ е с различно значение.

Пример 2. Тя си купува сладолед. (възвратност показва полза за вършителя) – „Тя купува сладолед“ е с различно значение.

Пример 3. Ти си вредиш с пушенето. (възвратност показва вреда за вършителя) – „Ти вредиш с пушенето на някого“ е с различно значение.

Пример 4. Видях себе си в огледалото. (възвратност показва полза за вършителя)

Пример 5. Те се обичат. (възвратността показва взаимност между вършителите) – „Те обичат нещо“ е с различно значение.

Пример 6. Те си помагат. (възвратността показва взаимност между вършителите) – „Те помагат на някой“ е с различно значение.

Пример 7. (Не се бой) Ключът се намери. (възвратността тук показва състрадателност от страна на говорещия спрямо някого) – „Ключът намира правилния човек“ е с различно значение.

Пример 8. Детето се ядосва. (в този пример граматиците твърдят, че глаголът е непреходен и няма възвратност) – „Детето ядосва някого“ е с различно значение.

Пример 9. Детето се срамува. (в този пример граматиците твърдят, че глаголът е непреходен и няма възвратност) – „Детето срамува някого“ е грешно – използва се глаголът „засрамвам“.

От тези примери се вижда ясно, че Словото зад думите е многопластово – възвратните глаголи изразяват повече значения, отколкото предполага самото действие и в тези примери „възвратността“ на глаголите показва полза, вреда и състояния на взаимност и състрадателност наред със значението на самите глаголи като действие.

Ето защо, ако тази „възвратност“ на глаголите се наруши, Словото зад възвратните глаголи няма да има същия смисъл. Граматиците обаче не виждат „възвратните“ глаголи като Слово, а само като някаква формална част на една формална граматика, която според мнозина „учени“ от БАН се променя с течение на времето под натиска на говорния език на хората, затова през определени периоди от време се налагало промяна на граматичните правила.

Затова, когато през 2018 година маркетингова компания промени употребата на възвратен глагол с цел създаване на интерес, рекламирайки продукти чрез статии в интернет, носещи заглавия от следния тип: „10 неща на [компанията], които те усмихват“, никой не реагира когато започнаха да се появиха и други подобни заглавия, а интернет потребителите започнаха да копират новата „мода“ в изказа.

Проблем обаче има, и той се отчита от някои филолози: https://dnes.dir.bg/obshtestvo/dokolko-modnoto-e-umestno-i-gramotno-ili-da-te-usmihna

В тази статия се говори за това, че някои глаголи губят възвратността си, например:

– „усмихвам се“ става „усмихвам“; например „Песента, която усмихва хората“;

– „страхувам се“ става „страхувам“ и се използва в смисъл на „плаша“; например „Много са ме страхували като дете“;

– „случвам се“ става „случва“; например „Ще случим едно събитие“.

Интересното е, че в статията доцент от БАН изрично казва, че не е сигурна, че е само от влиянието от английския език – или поне не вярва, че това е единственото обяснение!

Защото очевидно чуждоезиково влияние не е основният проблем!

Главното тук е, че има “натиск” чрез разговорната реч да се променя книжовния език в неприсъщи форми, който е част от натиска над съзнанието на хората да променят вродения им образ по подобието на Бог.

„Аз се страхувам” (или „Аз се страхувам от нещо“) говори за осъзнаване на проблем на личността с нещо, докато „Като бях дете ме страхуваха“ говори за причиняване на състояние, в което човекът е без избор – той преживява натиск, на който няма способност да даде отпор с мисъл или разбиране, сякаш е робот.

Възвратната форма на глагола „аз се страхувам“ е свързана със способността да се различава, да се знае източникът на проблема, защото както гледа човек, такъв е той. А ако изричаш само думи на слабост и слепота, очевидно ще започнеш да ходиш в слабост и неведение.

„Този нов продукт ме усмихна“ говори за липса на свободен избор. Човек просто реагира на нещо. Реакцията обаче не е плод на избор, а „реактивно“ действие, сякаш някаква зависимост от материални неща, които го карат да реагира, както реагира физиологично на убождане например:

– „Ох, заболя ме, какво направи? – Убодох те.“ (инстинктивна физиологична реакция)

– „Ах, усмихна ме. – Да, това е новият модел Айфон“. (нов Айфон = щастие – манипулация на подсъзнателно ниво).

Друг пример е опозицията „Аз се замислих“ – „Ти ме замисли“.

В първия случай човек използва вродена способност (която е инструмент) за различаване, която се развива и усъвършенства – мисленето. Във втория случай човек просто реагира, сякаш този, чрез когото е дошло разяснението, е някаква идея, а не личност, пред която може и да се наложи да отговаряш. Нещо си там те е замислило (размислило) и ти ще си решиш кога и какво да направиш по въпроса, понеже си „свободен“ човек и искаш сам да си прецениш нещата и да решиш какво да правиш.

Изобщо проблемът е, че нито граматиците, нито обикновените хора разглеждат „възвратността“ на глаголите с оглед на Словото зад думите, а само като формално някакво обобщаващо значение за смисъла от възвратното действие. Така че дори и да има специалисти по езика, които да пишат учебници и учители, които да преподават по тях, добре е казала поговорката, че „слепци водят слепци“.

Нека за целите на нашата дискусия да класифицираме горните изброени примери с номерация по следния начин според онова, което е залегнало като правила в официалната граматика на българския език:

· чиста възвратност (примери 1, 2, 3 и 4);

· възвратност, която показва взаимност (примери 5 и 6);

· възвратност, която показва състрадателност (пример 7);

· липса на възвратност въпреки наличието на елемента „се“ (примери 8 и 9).

В случаите на примери 8 и 9 обаче възвратност има с оглед на Словото (духовното значение) в ситуацията – глаголите са възвратни, защото описват действия, които в крайна сметка се връщат към вършителя им. Защо? Защото ако се съобразяваме с духовния закон „не прави онова, което не искаш да правят на теб“, тогава ядосването и изпитването на срам имат „възвратно действие“, което рефлектира обратно към извършителя.

Пример 8. Детето се ядосва. – Когато говорещия твърди, че детето се ядосва, той трябва да знае, че гневът ще се върне като бумеранг обратно.

Пример 9. Детето се срамува. – Когато говорещия твърди, че детето се срамува, той трябва да знае, че детето явно чувства изобличение за нещо – лоша постъпка или дума, затова и срамът се връща към него, за да го накара да се промени.

Тоест в тези примери би трябвало също да имаме възвратни глаголи (неслучайно има елемента „се“), още повече, че тук действа един от най-големите духовни закони във Вселената – „каквото правиш на другите, това ще правят и на теб”. Следователно, познаването на книжовната форма на езика е важно за самосъзнанието и поведението на човек, защото както гледа човек, такъв е той.

Не трябва ли системата на книжовния език да ограмотява хората, за да има в тях врати на по-късни етапи в живота им за още дълбочини и откровения, свързани с източника на живота – Езикът на Духа?

Защото Словото зад думите е многопластово и не е еднозначно, така че е очевидно, че нарушаването на граматиката е първична основа, посредством която разговорните форми водят до това хората да изричат (и да се обричат на) думи без важните послания, които имат думите като далечни производни на Първоначалния Божествен Език.

Неслучайно една от заръките на Исус Христос към учениците му в Библията е свързана с този Език: „Духът ще ви напомни онова, което съм ГОВОРИЛ“, т.е. Духът учи на дълбочините на РЕЧТА на Бог и разкрива онова, което Първоначалната РЕЧ е съдържала, защото в нея са всички образи – дори Образът, по който са създадени световете и човекът. Това би трябвало да е съхранено и да се предава чрез човешките езици като минимален и съвсем първоначален етап на духовно израстване.

В този смисъл и натискът за промяна на „телесните“ проявления на този Език – земните езици – води малко по малко до изгубването на характеристиките на Божия образ в участниците в такива речеви ситуации. А това може с течение на времето да повлияе и на характера на индивидите от един народ, на цели родове, и в крайна сметка на народи, и накрая на цялото човечество.

Това е така, защото книжовната словесност на народите не е приумица на граматици, а средство за съхранение на дълбоко кодирана духовна реалност, произхождаща от първоначалния образен език, който е представял думи, фрази и изречения в мултипластови значения, носещи множествени послания. Всеки народ е придобивал облик според начина, по който е възприемал Божествената Реч, защото както е гледал на света, такъв е ставал всеки. А човешката реч и СЛОВОТО зад нея са инструментите за създаване на бития.

И не е случайно, че уличният език е много различен от книжовния, защото хората от улицата са с много по-западнала духовност. Те може и да имат идея за първичното значение на едно „послание“, но са „осакатени“ откъм това да се променят, защото им е отнет най-важният инструмент – Езикът на Духа.

Ето още един интересен пример за това как „задкулисно“ се променя заповедта към човешкия род „Духът ще ви напомни всичко, което съм ви ГОВОРИЛ, Него слушайте“, така че хората да не „чуват“ Езика на Духа (и оттам да не могат да вярват, защото вярата е от слушане и говорене на този Език), а да си градят с думи свят, в който всичко, което си поискат, да е възможно според натиска на плътските желания.

Примерът е неслучайно от „земята на неограничените възможности“, където „веруюто“ на обществото се гради върху образа на „американската мечта“ – абсурдът да си мислиш, че сам (не точно сам де, с помощта на науката, но без Бог) можеш да успяваш и да превръщаш този абсурд в „изповедание“ и „наричане“ чрез Езика, който ти е даден.

Така постепенно вместо човек да създава („назовава“) светове по образ и подобие на небесното, той всъщност се учи да дава „нови“ имена на древни страсти, които са пагубни за Божия образ в човека.

И постепенно, чрез промяната на Първоначалното значение на Словото зад дадени думи, човек започва да изрича (и да се обрича на) думи на отхвърляне на РЕЧТА на Бога.

Защото целта на натиска над човечеството е отнемането чрез измама на познаването и слушането на този Език на Духа, който е завещан на хората. По подобен начин агентите от матрицата от оригиналния филм хакваха съзнанието на хората, осигурявайки по този начин „живот“ за машините, които на свой ред генерираха свят, населен от кибернетични програми.

Ето един пример от английския език за този сценарий.

Bootstrapping (или booting) се отнася до процес, който протича без външна помощ. Популярни фрази са например „bootstrap startups“ или „to boostrap a company“, които се свързват със стартирането на бизнес с малко или никакви активи.

Подобно е значението на booting процеса (зареждането на операционната система) на компютъра. Има догадки, че „boot“ процеса на зареждане на операционната система на един компютър е свързан с идеята на каишките (bootstraps) на обувките – както bootstraps ви помагат да се обувате, така зареждането (booting) на компютъра му помага да получи първите си инструкции.

Всичко това идва от една фраза в английския език – „to pull yourself up by the bootstrap“ (буквално „да се издърпаш за ремъците на обувките си“), която означава както „да започнеш предприятие или да се възстановиш от неуспех без външна помощ“, така и „да успееш само със собствени усилия или способности.“

Съблазнителна способност, нали? Да бъдеш господар на живота си… Нека видим обаче какво е било първоначалното значение на тази фраза.

Първата употреба на термина bootstrapping всъщност се приписва на книгата на Рудолф Ерих Распе „Приключенията на барон Мюнхаузен“, където главният герой се измъква от блатото за косата си (по-конкретно за своята конска опашка). Абсурдно и невъзможно действие.

На базата на този „образ“, фразата изглежда е навлязла в употреба в началото на 19-ти век в Съединените щати като „to pull oneself over a fence by one’s bootstraps“ в смисъла на „да се издърпаш през ограда с ремъците за обувки“, Т.е. първоначалното значение категорично е било правенето на някакво абсурдно невъзможно действие. Това се знае от следните факти:

Етимологът Бари Попик и лингвистът и лексикограф Бен Зимър цитират откъс от американски вестник от 30 септември 1834 г. като най-ранното публикувано споменаване за „повдигане на себе си с помощта на ремъците на обувките” (pulling oneself up by one’s bootstraps). Месец по-рано човек на име Нимрод Мърфри обявява във вестник „Nashville Banner“ (вестникът е излизал от 10 април 1876 г. до 20 февруари 1998 г.), че е открил „перпетум мобиле“. Коментарът е бил следният: „Вероятно г-н Мърфри е успял да се провеси над река Къмбърланд или върху оградата на двора на плевня чрез ремъците на обувките си.“

Тоест „да се издърпаш за ремъците на обувките си“ е било описание на нещо невъзможно, подобно на абсурда в действията на Барон Мюнхаузен. Как тогава днес в официалните речници на английския език фразата „to pull oneself up by one’s bootstraps” е променила значението си на „правене на нещо, разчитайки на собствените сили“?

Не е ли резултат това от желанието на хората да успяват сами без чужда помощ (без Бог, само чрез самомнението за собственото превъзходство и сила)? В крайна сметка всеки създава битието на живота си и е напълно логично вътрешните убеждения на човек да го водят да вижда навсякъде онова, което той мисли и вярва. А това не е единственият подобен случай.

Очевидно е, че имплицираните в книжовния език значения на Първоначалния Език се проявяват чрез многопластовите значения на думите, фразите и граматичните конструкции, така че промяната на „добрите“ закони на книжовната реч е толкова пагубна, колкото е пагубна и промяната на законите на човешкото общество. Защото Словото на човешката реч изгражда съзнанието на човек за Вселената и света, в който живее. Доказателство за това са опитите за налагане на безлично обръщение като знак за третия пол – концепция, която тепърва ще има влияние върху съзнанието на децата, които ще се раждат и ще живеят в този свят.

Накратко, Словото зад думите и граматичните конструкции, с които те се използват във всеки език е мощен инструмент за промяна на съзнанието, вярата и битието на хората. Тази първа защита на човешкия род е преграда за опазване на божия образ в човека и падането й ще доведе до атаки и натиск на много повече нива на човешкия род. Подобно на отбраната на крепост, ако врагът не бъде спрян пред най-външната врата, той ще навлезе в крепостта и превземането на цялата крепост ще бъде само въпрос на време.

Затова примерът за съвременното значение на фразата „to pull oneself up by one’s bootstraps” е само един от многото примери за това как човек може да „назовава“ пожелателно свои действия като част от това да се справя сам с живота си, но в своята същност това е илюзия (никой не може сам да пребори стихиите в живота си) и това погрешно самоопределяне може да доведе само до побъркване и крайности, в които хората са готови и „душите си да продадат”, само и само да постигнат успех на всяка цена.

Подобно вече много хора са излъгани да вярват, че всеки е свободен да се самоопределя какъв пол е, защото преди това са приели, че всеки трябва сам да решава за себе си…

Оттук до това хората да спрат да вярват, че ако Бог оттегли Духа Си, ще загине всяка твар, има само една крачка. Крачка, която вече се извървява с насаждани убеждения, че човек сам изработва всичко в живота си, а не благодарение на Бог, което на свой ред е естествения резултат от вярата на хората в самите себе си и в собствените им сили.

Защото не почетоха книжовността – телесната обвивка на най-елементарно ниво на Словото – нито го „почетоха” в ежедневната си реч с правилните форми на земния език, който говорят.

Източник: https://bogari.bg/zashto-e-vajno-da-gledame-na-knijovnia-ezik-kato-na-slovo/