От време на време, особено около 24 май, се разгаря дискусия дали кирилицата е нашия правилен избор. Според някои хора тя ни държала назад и ако сме били приели латиницата, от утре дръпваме, мед и масло потичат от чешмите и тук става Швейцария на Балканите.

Затова ние, от БГЖаргон, безсрамно препубликуваме тук едно много добре структурирано и аргументирано мнение в полза на кирилицата.

1. Хората си “освежават” азбуките, щото са “преводи” и са некадърно преведени. Освен на латински, испански и турски май няма други преводи на латиницата, които да съответстват на звуковете. В английския има много гласни, в това число характерните двугласни като ае, което ние и те пишем с две букви, th и прочие, които могат написа точно само с оная транскрипционна азбука. Има такъв принцип – гледа се кое се среща често и му се дава буква. Просто и ясно. В българския език такава липса е „ст”, което се среща твърде често, по често от повечето букви, но няма собствена буква. За английския да не говорим колко са. Това е нещо като мотоциклет с кубове вместо колела.

2. Българският език има много уникални неща. Граматиката и много думи са си чисто български – не славянски.

Има тенденция езикът да се осира с чуждици. Човек да говори без нищо да казва. Излиза например тъпият селяндур пред публика и почва да реди латинизми, англицизми и като си преведеш всичко казано, стават тавтологии (я, чуждица), безсмислици и откровени глупости. Езикът е станал кух, безсмислен, разводнен и пр.

Старите книги нямат никаква прилика в сравнение с комунистическите учебници например. Дори в съвременната техническа литература е трудно да схванеш за какво става дума, та трябва да се озориш докато разбереш, че вместо оператор на биологични единици е овчар, образно казано.

3. Разликата между латиницата и кирилицата е твърде голяма. Много малко са азбуките, които са правени за конкретни езици – латиницата за латински, гръцката азбука за гръцки и пр. Неудобно и неефективно би било да заменим „Ю” с „и+у”, „Щ” с „ш+т” и т.н.

Би трябвало „кон”, „по”, „про”, „пре”, „прав”, „из”, „от”, „раз”, „-ние”, „-(у)ване”, „-ство”, „-тел”, „-ция” и прочие да са букви, съответно “правителство” да е с 3 букви, а “политиката на правителството” – с 4 букви.

Преди да умре, известният писател Бърнард Шоу, известен и с критиките си към английския правопис, оставя значителна сума за реформата на английския език точно на гореописания принцип. Комисията изпива парите и за да отбие номера, създава едно недоносче. Има и други опити.

„Ph” и „Sh” са погрешно възприемани като наследени от латинските означения на „ф” и „ш” – а всъщност „sh” на латински си е „сх”. Да не говорим за това, че в древногръцкия има няколко вида „е”, и то е от желанието да се означава точно звукът – например сравни шопското „э” в „пилэ” и източното „е” в същата дума. Нито в латинския, нито в старогръцкия, нито в старобългарския, пък и не знам другаде, има такава идея за звуково разлагане на азбуката. По честота на употреба са дадени и букви, не съвсем точно де. В българския се среща често „ш” и има буква за него. В латинския не се среща изобщо и няма буква. В английския се среща често, но пак няма буква, щото пишат с латинската азбука. Да се предлага да се разлагат буквите на съставните им звуци е все едно да пишем числата в двоичната система.

Някои казват, по-логично е да се пише „штуротиа” вместо „щуротия”, децата най-много се дънели в малките класове точно на това, това били измислени правила. Децата се дънят, щот не са се научили. Накарай англичаните или французите да си сменят правописа примерно. От древността обичаят е писмеността да е усложнена до спукване. В старогръцкия примерно има по няколко букви за „е”, „о”, три вида ударения, които може да са и трите в една дума и да се менят по падежите и склоненията – и по места, и по вид, и в една дума е примерно е – пИле, но пилэтА, рИльето, пiлЭнцА, пилЭnцатА – как ти се струва? Резултатът е нещо като ценз. Който е тъп, мързелив или необразован, веднага го “хващат” по граматическите грешки. Правилно или не – това е друг въпрос. В кирилицата е премахнат тоя принцип в голяма степен и само тук се пише нормално, а не да пиша „file”, но „phone”. Затова и според изследвания, учениците на запад в началото напредват далеч по-трудно, отколкото тук, именно поради тия недомислици.

4. Много хора изтъкват и неудобствата, които изпитват когато сменят от латиница на кирилица, Това е друг въпрос и изцяло въпрос на мързел. Няма операционна система, била тя настолна или мобилна, без вградена кирилица и смяната е въпрос на натискане на два клавиша или на едно глобусче. Това не може да е извинение.

Колко държави ползват дадена азбука не е фактор — Гърция е единствената, която ползва гръцката азбука, и не са се притеснили особено от това. Да не говорим, че гръцкият език е много по-благодатен за преход към латиница.

Еле пък горките китайци, корейци, японци, евреи, и прочие.

Кирилицата като азбука е много добре напасната към фонетичния набор на българския език. Имаме много дифтонги и чести комбинации от съгласни, които се представят с една буква в кирилицата, докато с латиница за това са небходими две, често и три знака. Поради тази причина чисто исторически и кирилицата печели пред глаголицата (пък и латиницата).

Едни от най-често ползваните думи в българския език ползват букви, които на латиница ум ще ти зайде за да ги напишеш — “ще” и “schte”. Кое е по-нелепо и нелепо и неудобно за ползване? Ако седнем да модифицираме сериозно латиницата, за да се напасне към българската фонетика — ми за какво да си даваме зора?

Писаният текст не е само графично отразяване на звуците, има и друга стойност. Това е особеността на написаното, че е мислено и направено във възможно най-подходящата форма, най-съдържателна и пр. Че тия изисквания масово се подминават и излизат книги с едностранно подравняване, без отстъпи, подредени кретенски, сайтове по същия начин, със сиви букви на бял фон, малки, сбити и т.н. е защото се подминават всякакви изисквания. Това е все едно да сервирам палачинки в ресторант, като си ги нося в ръката смачкани и ти ги изплющя на масата, а нож и вилица да си носиш, или да си вземеш от съседната маса, щот‘ ми е по-удобно. Затова има стандарти, обичаи, етикети и пр.

Сега с компютрите вече куцо и сакато може да реди букви и тия неща се прескачат. Резултатът е хаос от букви, кухо съдържание и пр.

5. Какво е примерно бойното знаме – цветен парцал. Замисляли ли сте се защо им се отдава такова значение? Боя за Самарското знаме? Вероятно тия неща изглеждат като отживелица. Интересното е обаче, че точно народите, за които изглеждат така, са го закъсали яко. Има ли и един народ или държава, която не уважава традициите си и е стигнала далеч? Не говоря за формално уважаване. Защо евреите пишат отдясно наляво – неудобно, с бавни и уродливи букви, които само те си ги четат, с неудобно означаване на гласните? Накарай ги да си сменят азбуката, религията и да станат националнихилисти като повечето българи. И само там ли е така?

Това не е въпрос само на рационална гледна точка като пряко значение. Традициите и обичаите са нещо, което крепи, а нововъведенията пак си ги има. Затова и има стандарти. Ако се въведе латиницата като заместител на кирилицата, друг ще пропише на японски или гръцки и пр. и ще настане хаос.

Светът не се развива, а се променя. Има разлика. Просто по-силните налагат техните си разбирания, след това другите техните си и пр. Обръщали ли сте внимание как често у нас се цитират чужди имена, марки, думи и пр. на английски с латински букви – примерно Sony, Washington, особено често имена на автори? Някой да е видял американците да правят същото примерно като пишат български думи? Не, но българите като си пишат имената, ги правят по американски образец, например някой се пише Nikoloff. Това е смешно и жалко.

Защо и с чии неудобства трябва да се съобразяват всички?

Ако за някой тупането в гърдите с крясът “булгар” е отблъскващо, то далеч по-отблъскващо е отричането на всичко национално. Предложението някой да се откаже от писмеността си къде може да мине, освен в бившите социалистически страни? Къде го има изобщо, освен в държави с робски манталитет? Национализмът извира отвсякъде – от САЩ, от Обединеното кралство, от Франция, от Испания (и там си го бива) и желанието е да те прецакат всички останали. В науката и изкуството това желание е полирало всичко до неузнаваемост. Как се е казвал Египет в древността? Египет е гръцкото му название. Също и столицата му “Хелиополис” не се е казвала така. С тая гръцка дума човек остава с впечатлението, че гръцкото е навсякъде.

Традицията е сила, създава се трудно – затова съдиите са с тоги и с перуки, пред Бъкингам има старовремски войници, и пр. Британците тъпаци ли са, че правят така? Ние ли сме по-умни, че сменяме всичко непрекъснато? Че прекъсваме всички връзки между поколенията и децата си нямат идея за стремежите на предните поколения и са като бял лист хартия, на който всеки може да си напише глупостите и да им промие мозъка? На кого аджеба трябва да подражаваме с това предложение – на запада, който пази някакви традиции фанатично, копирайки ги формално, но не и като същност?

Колко игри примерно сте видели, в които я има България? Предавания по Дискавъри примерно за великите български битки? Но за всякакви чужди фантасмагории има.

Откъде това вдъхновение? Есперанто не е ли практичен език? Някой да пише днес на него, както се е очаквало в миналото? Ами че той е стотици пъти по-лесен от английския примерно, нищожно малко правила и пр.

В заключение, да се мине от кирилица на латиница ще е като да пробваме да изпишем 23987 + 1965 = 25952 с римски букви или на старобългарски. Това е еквивалента на “шт”. Пробвайте разликата в четенето на 23987 + 1965 = 25952 и двадесет и три хиляди деветстотин осемдесет и седем плюс хиляда деветстотин шестдесет и пет е равно на двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и две.

А сега си представете времето за схващането на двете.

С корекции от: https://www.gamedev-bg.net/phpBB3/viewtopic.php?p=15263#p15263