Интервюто с вечния Иван Славков на Калина Андролова, 30.06.2012 БНР, Деконструкция

Иван Славков:

“Обидно ми е, казвам ти го, обидно – защото ти не знаеш как се появи той на сцената. Аз бях в Управителния съвет на застрахователното дружество СИК. Защото всичките мутри ме знаят кой съм аз – по спортна линия и не само по спортна.

И Георги Илиев, лека му пръст, и брат му – немаше техен рожден ден, на който аз да не съм (прихва) централния гост. Но аз бех със СИК. И седа със Тодор Живков, ден-два-три да кажем, след като му махнаха горе пазачите, които не пазеха вилата, а пазеха той да не излезе некъде, домашния арест. И пристигат горе, посред бял ден, и влизат, кои влизат – Венци Стефанов и Пашата. О-хо-хо, заповядайте, какво ше пиете и влезнаха, и Венци каза, щото Венци говореше, Пашата той си мълчи, казва „Другарю Живков, добре си живеехме при вас,“ – те беха бензинджии – „и сега виждаме какво става, да ви върнем малко от добрините, които сме видяли: дайте една стая тука, 24 часа охрана ще имате!“. И така се появи Бойко там.

Те не го пускаха да влезе вътре в кръчмата бе, сикаджиите, там дето избиха бай Миле и-и-и… седеше отвънка да пази колите. Дето избиха бай Миле и тва, на Славия кръчмата, хубавата кръчма.

Така се появи частната охранителна фирма. И след това охраняваха и Царя, и вече е търсен такъв, за главен полицай, който да снася абсолютно всичко на американците. Не на европейците!”

И едно интервю в „егоист“ за разкош:

Ето откъс от интервюто:

Миролюба Бенатова: Вие бяхте в периферната част на бившата СИК, имахте бизнес с един от основните съдружници в СИК и Интергруп…
Бойко Борисов: Много лошо звучи “в периферията”. Доколкото ме познавате, аз мога да бъда само в центъра. Във фирмите хората влизат като физически лица и свързаност между тях има само в рамките на фирмата, в която участват. Фирмата, която направихме с Румен Николов (Пашата) като председател на федерацията по карате, Алексей Петров като председател на треньорския съвет на федерацията, а аз като председател на съдийския съвет, беше, за да финансира федерацията. Скарахме се и не е минал един лев. Това може да го провери всеки.
Миролюба Бенатова: Не може да се отрече, че познавате много голяма част от покойниците…
Бойко Борисов: Познавам всички, които са били спортисти, и всички, които впоследствие са се явили като криминален контингент, вече 4-5 години работим по тях. А Румен Николов е човек, когото аз и в момента уважавам. Това, че той е някъде и прави нещо… 5-а година не съм го чувал и не съм го виждал. За годините, в които бяхме заедно в каратето, имам изключително добри спомени от него като приятел, колега, спортист и барета в МВР.
Миролюба Бенатова: А Поли Пантев?
Бойко Борисов: Не го познавам, той не е бил спортист.
Миролюба Бенатова: Джудист
Бойко Борисов: Джудото не беше силно развито в България. Не бяха имена. Борците бяха големите имена, сред боксьорите имаше няколко и сред каратистите. Димата Руснака също много малко го познавам, защото не е бил в спорта. След побоя в “Дескрим” избягаха, нямаше ги години наред. Карамански го познавах като гребец…
Миролюба Бенатова: Младен Михалев…
Бойко Борисов: Младен Михалев – много добър борец, а и той се отличаваше с интелект, неслучайно сега е във финансовия бизнес. От борците най-добър приятел ми беше Рангел Геровски – вицеолимпийски шампион. С него завършихме заедно.
Миролюба Бенатова: Васил Илиев?
Бойко Борисов: Васко Илиев може би най-добре го познавах. Той беше от най-дисциплинираните. Ако не ме лъже паметта, беше нещо като комсомолски секретар на групата. Ангел Бончев от “Литекс” – също. Много сърцати момчета бяха тогава. Имаше ред и дисциплина.
Миролюба Бенатова: Златомир Иванов – Баретата?
Бойко Борисов: Много добра барета. Като барета нямаше равен. Но сега имам коренно различно мнение за него.
Миролюба Бенатова: Имаха ли интелектуален потенциал тези момчета?
Бойко Борисов: Самият факт, че така се развиха и имат толкова бял бизнес и оперират с десетки милиони… Искам да подчертая, че някои от тях успяха да се отърсят от хората около тях, които вършеха престъпления.

И един коментар на бивш член на екипа на егоист за правенето на въпросния брой (взет е от фб, МЗ е Мартин Захариев, издателят на списание „егоист“ – бел. ред.):

Assen Natchev Ok, щом броя е от ноември 2005 г., значи сме го правили края на септември, за да излезе на 1 ноември. Беше след 18ч, защото в редакцията вече я нямаше администрацията. Щом сме пускали брой, част от редакторите идвахме късния следобяд и стояхме до сутринта, за да имаме спокойствие. Maria Telbis теб щом те нямаше, значи си спяла и сме те чакали след 21ч. Не помня кои бяхме – ама помня Сунай и Светльо. Банев и Спахията не помня дали бяха в редакцията. МЗ ни беше казал, че тази вечер ще дойде ББ да си види лично текста и да го редактира. Та може и след 18ч да е било, когато той се появи на вратата. Беше по дънки и тениска с якичка, огащен и отдясно с кобур с Глок. Още от вратата се провикна нещо от сорта: “Здравейте момчета как сте?!”. Първото странно нещо за нас – МЗ, който си седеше в Аквариума и досега не го бяхме виждали да стане да посрещне някой извън него, скочи много чевръсто и излезе да го посрещне. Покани го да седне на масата в средата на реакцията и му каза (всичко е по смисъл, не помня дословните реплики): “Сега ще разпечатат текста и ще ти дам някой от редакторите да го четете и редактирате.” – на което ББ отговори: “Какъв редактор бре?! Взимай един молив и идвай ти!”. За първи път видяхме МЗ толкова уплашен – подви китките на ръцете си, като на богомолка, в сервилна поза и каза, ОК идвам. Рапечатахме му текста и седнаха да четат всичкo дума по дума. ББ от време на време се провикваше – “Това не става, драскай!”. МЗ се опитваше да каже нещо, “ама защо”, но се чуваше само – “драскай, драскай”. Така че текста от това интервю е това, което лично ББ е счел, че може да бъде публикувано. Останалото е…

И едно интервю в Плейбой, 2006 г.

Бойко Борисов – Добрият генерал за лошите момчета, кapaтeтo, мускула си, Тодор Живков и Царя.
Текст Миролюба Бенатова
Фотография Иво Хаджимишев
Борил се е за всичко. И не си прощава, когато не е Номер Едно. Първата привилегия в живота му е в казармата. Когато от аутсайдер се превръща в лидер. Тогава му поверяват да сипва яденето. И осъзнава какво е властта. След това си обещава винаги да държи нещата под контрол. Преживял е комплекса на пожарникарчето от трети факултет. Даже разказва весели истории за себе си от онзи период – как от суетност гасил пожари без противогаз и каска. Колегите му от тогава са категорични, че въпреки суетата никога не е бил страхливец. След това идва бизнесът – има над 20 фирми, като в половината от тях е с жената, с която живее. В останалите се срещат и съдружия с интересни, но противоречиви личности. Сега не се отрича от тях. Днес пожарникарят бодигард, пазил както тоталитарния вожд Тодор Живков, така и изгнаника Симеон Сакскобургготски, е личност с почти 90% обществено одобрение. Той си позволява всичко. А хората му прощават прояви, за които всеки друг би бил порицан. Позволи си да хвърля папки и на висок тон да критикува съдебни решения. Нарече вътрешнополитическия живот на страната “лайно в целофан”, призна, че е бил на ръба на закона и още в първите дни в етажите на властта внесе смут със стила си. Като главен секретар на МВР каза, че във всяка престъпна група участва ченге и се зарече “да си изчисти къщичката”. Въпреки епизодичните конфронтации първо с районната прокуратура на София, а по-късно и със съда, той успя да събере главния прокурор Никола филчев, председателя на Софийския окръжен съд Нели Куцкова, шефа на националното следствие Румен Георгиев и заместниците на министъра на правосъдието Антон Станков с кауза – за успешно справяне с магистралните банди.
Разбра се и с политиците. Отиде на крака в парламента при Екатерина Михайлова и Пламен Панайотов. Видя се с Надежда Михайлова в централата на СДС и със Сергей Станишев на “Позитано”. По-късно Доган сам отиде в МВР. Вечеря на морето с президента Георги Първанов и се разходи по плажа с главния прокурор Никола филчев. Всички те, по един или друг начин, във важни моменти показаха, че го подкрепят. Когато нещо разтресе държавата, със или без връзка, винаги се намира някой, който да вплете името му в сценарии – за вицепремиер, за кмет, дори за бъдещ министър-председател. Той винаги отговаря по един и същ начин: “Смятам, че тежа на мястото си”. Така получи подкрепата на регионалния бос на ФБР, на Майкъл Виджел от американската агенция за борба с дрогата, от Антъни Чапа, който му връчи плакет от шефа на Secret Service, както и от американския посланик Джеймс Пардю за разбитите печатници за пари във Варна. Пред хора може да бъде видян усмихнат само когато около него са децата на загиналите полицаи, на които помага. И когато побеждава на футбол.
Има и страхове – изпитва ужас, когато лети със самолет, и мрази инжекциите.
Обича кучетата, децата и жената, с която живее. Тя смята, че той живее с работата си. Той е много мразен. И много обичан. Но независимо дали провокира симпатия, или презрение, никога не остава незабелязан. 43-годишен, генерал, зодия близнаци. Роден в Банкя. Разведен, с една дъщеря.

Винаги ли изпълнявате обещанията си?
Старая се.

Една от любимите ви мисли е: “Истината поражда омраза”. Значи ли това, че вие рядко говорите истината, като се има предвид, че сте един от най-обичаните в държавата?
Истината породи огромна омраза в определен кръг хора. Докато за другите е ясна позиция.

Попитах ви принципно дали често казвате истината?
Старая се да бъда искрен. Понякога се налага да се премълчи истината. Но в такива случаи, и вие професионално сте била свидетел, обикновено казвам: “Ще премълча”. В краен случай – не казвам нищо.

Също така често сте споменавали, че не обичате да правите нищо, в което няма състезание. Защо?
Това ми е останало от спорта. А в тези дисциплини, които аз харесвам – каратето и тениса, равен резултат няма.
Коя е загубата, след която си обещахте повече да не губите?
Като малък бях много активен в спорта и ако всичко вървеше нормално, сега може би щях да съм футболист. Но тогава краката ми заболяха, медицината още не беше напреднала, израснах за месец с 10-15 сантиметра, вследствие на което костта ми не се втвърдяваше и лекарите казаха, че веднага трябва да прекратя активния спорт, за да не окуцея. Това беше голям шамар за мен. Освен че ми доставяше удоволствие, вече ми беше станало и навик да играя. Тогава реших да се отдам на учението. Станах златен медалист на гимназията без нито една петица.

Толкова ли е важно това за вас?
Обичах да се състезавам с другите. Исках да съм първенец. Състезавах се с болестта. Исках, като не мога да съм спортист, да съм отличник. Тогава свирех на акордеон, бях солист на представителния оркестър. По-близките ми хора знаят, че много хубаво свиря на китара. Свиря и на кларнет – имам снимки на една манифестация на 24 май… Между другото, когато откривахме обновените кучкарници за полицейските кучета, се оказа, че ветеринарният доктор на полицията е другият кларнетист от оркестъра. Не се бяхме виждали от години. Много се смяхме.

Къде “забравихте” доброто момче – отличник?
Казармата за мен беше превратен момент. С тази диплома исках да кандидатствам или в първи факултет на Симеоново – Държавна сигурност, или във втори – Народна милиция. Само че тогава може би изживях най-големия срив в живота си. Една вечер татко ме изведе от нас, за да поговорим. Каза ми: “Заради дядо ти не можеш да кандидатстваш. Водят го враг на народната власт. Единственото изключение, което може да се направи, е да кандидатстваш във факултета на пожарната – трети.” Кандидатствах и когато ме приеха в пожарникарския, отидох в Школата в Плевен да карам казарма. Смазан. Като говореше така татко с мен, ми се напълниха очите. Той ми каза, че трябва да се примиря с това, че никога няма да мога да израсна в живота поради тази причина, но ако съм мъж, никога да не казвам на майка, защото нейният баща е обявен за враг и тя ще страда много. А тя е човекът, когото най-много съм обичал. Обещах на себе си и на татко, че и в пожарната ще се наложа. Успокоявах се с това, че и те са униформени. Аз тогава много исках да нося униформа, харесвах униформите… Виках си: “Нали и те са в МВР. Последната дупка, но пак към министерството”. Та когато отидох в казармата в Плевен, вътрешно в себе си аз бях последната дупка. Не можех да тичам, не можех да правя набирания на лоста, нищо не можех. Тогава твърдо реших, че ще се доказвам. Много ми помогна взводният командир, който не ме подиграваше, а ме насърчи. Тренирах вечер, във всяко свободно време и в края на казармата бях от хората, които правят най-много набирания. Постепенно още в казармата се наложих като уважаван човек с много тренировки. Оставих “отличника” на третия ден в казармата. Когато ми взеха всичко – бельото, дрехите, обувките. Това се прави на всички, де. Но тогава осъзнах, че само силните са добре в живота. Слаб ли си – лошо.

Какво е да си силен?
Силен е онзи, който може да отстоява своето. Приех, че трябва да си отвоюваш своето. Че първо трябва да изградиш себе си и след това да се наложиш. Аз станах отново първенец – по стрелба, на успоредката. И започнаха да ме уважават. В казармата мъжките качества избиват.

Значи ли всичко това, че сегашният силен мъж някога е бил много наранено и комплексирано момче?
Трудно мога да кажа. Може да съм бил комплексар. Тогава никога не сме мислели, че комунизмът ще падне, че ще има такива процеси в България… Страшно е на 17 години да разбереш, че никога не можеш да станеш някакъв в тая държава, че си обречен просто да съществуваш. С Тодор Живков като сме си говорили после, той викаше: “Ех, Бойко, Бойко, защо не съм те познавал тогава?!”. Хубавото при мен беше, че започнах да си избивам комплексите със спорт, а не както сега правят – с дрога или алкохол. Зверски се амбицирах и от това, че първи и втори факултет от Симеоново имаха право да тренират карате, а аз като пожарникар – не. Защото не бях част от “ударния юмрук на Партията”. Започнах да ходя тайно на тренировки и постепенно се научих. И няколко години по-късно направих отбор, с който станахме републикански шампион.

Все пак как пробихте през забраните?
Голяма роля в живота ми изигра бившият председател на футболен клуб Левски Кръстьо Чакъров, бог да го прости. Той ме забеляза и ме извика да говорим, след като вече се беше запознал с досието ми. Каза ми: “Бойко, с това досие имаш два начина да успееш, мойто момче – спорт или да направиш дисертация”. Аз го послушах и се занимах и с двете.

Какво имахте предвид миналата година вече като главен секретар на МВР, когато казахте, че е имало моменти в живота ви, когато сте били на ръба на закона?
Аз направих охранителна фирма сравнително късно, когато другите вече се бяха развили. Първо, заедно с Цветелина, се занимавах с текстил. Опитвах се да бъда бизнесмен. Но езиковата ми подготовка беше слаба, не познавах митническите закони и не се получи. Така, някак естествено, се появи охранителната фирма. Първият случай, с който се заех, беше свързан с мой приятел. Бяха го пребили, взели му колата и допълнително трябваше да плаща глоба – рекет – 10 000 лева. Жена му дойде, помоли да помогна и на следващия ден там, където трябваше да се носят парите, отидох аз. И ги набих. Такива бяха времената. Това е един от много малкото случаи, в които се е налагало да употребя сила. Винаги съм успявал с убеждение и авторитет. От това да защитаваш някого, до това да го притискаш да ти плаща, стъпката е много малка. Аз охранявах само мои приятели, които са ме молили за това. Може би затова за година и половина не се появи никой, който да каже: “Този ме би и ме изнуди”.

Но се появи една проститутка, която заяви, че контролирате бизнеса с плът.
Това е част от кампанията срещу мен.

Били ли сте с проститутка?
Не. Не ми се е налагало. А и аз винаги съм бил “женен”, все съм имал жена, за която да се грижа и на която да бъда по един или друг начин верен.

Когато станахте главен секретар, първите и най-големи атаки срещу вас бяха свързани с вашия приятел и бизнес партньор Румен Николов – Пашата (СИК). Какво ви свързва?
Румен ми беше от най-добрите състезатели в националния отбор по карате, беше сред най-добрите барети във Варшавския договор… С него сме добри приятели от почти 20 години. Сега не се виждаме. Смятам, че така е редно. Но никой няма да чуе от мен лоша дума за Румен. Няма за какво.

Все пак сте били свързан с доста хора, с които сега не се виждате, защото не е редно. Как бихте отговорили на тези, които смятат, че заради това не е редно и да бъдете на този пост?
Като охранителна фирма, ИПОН охраняваше хора от почти всички сфери на бизнеса. Като се започне от Националната банка на Гърция, още 5-6 банкови и застрахователни институции, Лукойл, заводи. Водил съм преговори, поемал съм ангажименти пред личности като Хуан Антонио Самаранч. Мога да кажа, че именно поради авторитета ми на сериозен и на балансиран човек, който спазва правилата на играта и не преминава границата, бях търсен за всичко, което е в параметъра на бялата страна на охранителния бизнес. Познавам много хора. За много от тях бях чувал лоши неща, но специално в контактите им с мен, те са били много коректни. Те имаха нужда от “бяла”, редовна, добре балансирана охрана, а аз имах нужда фирмата ми да работи. Между другото, всички плащания ставаха с фактури.

Богомил Бонев отне лиценза на вашата фирма, а сега сте в доста добри отношения. Какво се случи тогава и какво ви свързва сега?
Ако си спомняте, пред Дарик Богомил Бонев каза, че съжалява, че не е имал такъв главен секретар като мен. Истината е, че той не ми отне лиценза заради нещо незаконно във фирмата. Историята е друга. Поводът беше едно мое спречкване с Антоан Николов, който вече беше председател на общинския съвет. Вече мога да го разкажа, защото сме добри приятели. Евгений Бакърджиев, сега също мой приятел, а тогава вицепремиер, се беше обадил на Богомил Бонев и му беше казал: “До час лицензът му да бъде отнет”.

Какво беше спречкването?
Спречкване. С лек физически сблъсък. Тогава доста хора се постараха да раздуят враждата, за да я направят необратима. Но аз намерих начин да се срещна с Антоан Николов и му се извиних. Възстановихме доброто име на фирмата. Оправихме ситуацията. И ето онзи ден бях поканен на рождения ден на Антоан.

Какво се случи между вас и бизнес клуб Възраждане? Първо ви обвиниха, че манипулирате общественото мнение, след като обявихте, че бившите барети, заподозрени за престрелките в София, са работили за Васил Божков. След това от Възраждане ви се извиниха, а малко по-късно вие се видяхте с Васил Божков.
Грешка в комуникацията.

А бившите барети, арестувани заради августовските престрелки, имат ли нещо общо с Васил Божков, всъщност?
Имат общо до толкова, че за определен период от време са работили като охрана в близки до него фирми. Всеки от тях сам отговаря за поведението си извън работното си място.
Познавате се и с Алексей Петров (бивш командос и настоящ член на надзорния съвет на НОИ, който преживя опит за убийство през август). Вярно ли е, че сте имали конфликти назад във времето?
Алексей ми беше състезател, после помощник-треньор. След това с Валентин Шотев направиха спортен клуб “Атлас”. Били сме противници в спорта – аз оглавих съдиите, а той – треньорския съвет в каратето. За да си изгладим противоречията, създадохме и фирмата, в която сме заедно с Алексей и Румен. Регистрирахме фирми, като наивно мислехме, че веднага ще започнем да печелим. Бяхме неопитни. Тези фирми не направиха нито една сделка и лев оборот. Направихме ги, за да демонстрираме единство, после се скарахме и всеки си пое по пътя. Но това е в спорта. С Алексей никога не съм имал пресечни точки в бизнеса.

Да развием една хипотеза. Имате ли планове за себе си, ако НДСВ изгуби управлението предсрочно?
Именно заради този въпрос съм искал директорите на служби да имат петгодишен мандат. Ако това стане, политическата конюнктура няма да има никакво значение. Реалността обаче до сега е карала хората да не работят наистина добре. Аз направих нещо, което до сега не е правено – запазих началниците на служби. А ако се замисля какво ще правя утре, когато не съм главен секретар, може би ще трябва на мига да спра. Затова не се замислям.

Като най-известен и желан мъж в държавата, получавали ли сте неприлични предложения?
Много пъти са се опитвали да ми предлагат да изкарваме пари заедно. Но аз съм дал дума на Царя и мисля, че е редно да изляза с неопетнено име.
Иначе има друг тип неприлични предложения – флиртове. Когато са в рамките на допустимото, ми харесва. Нищо лошо няма човек да се закача, да го закачат – за да е по-весело. Но да не се минава границата. През последната година доста се натоварих от симпатията на някой тип жени към мен. Веднъж ми се обади една много известна манекенка, която не познавах лично. Беше видяла снимка в Труд, на която съм в цял ръст, хванат точно в момент, когато вкарвам гол на един от благотворителните мачове. Хубава снимка. Думите на манекенката бяха: “Това цялото тяло твое ли е?”. Опитах да се пошегувам, но тя стана още по-настъпателна. В отговор мисля, че я обидих много. Защото явно си беше втълпила, че може да си закачи и моя скалп на колана.
Аз съм достъпен, с мен може да се говори. Тъй като смятам, че хората трябва да могат да ми кажат проблемите си и да ме питат за това, което се случва в МВР, телефонният ми номер не е тайна. Но когато усетя, че някой търси достъп до мен с намек да прекрачи границата в търсене на интимност, така както съм ларж и бързо скъсявам дистанцията, точно толкова рязко и бързо ги пращам да си седят кротко на мястото. Обикновено това са последните разговори, които водя с тези хора.

Вашият наложен образ е на мъжкар и мачо. Такъв ли сте всъщност?
Ще ви разкажа една весела случка, за да ме разберете по-добре.
Веднага след казармата имахме девет дни отпуска и с Цветан Сичанов (в момента началник на служба Полиция в РДВР) и Стоян Велчев (сега зам. директор на СДВР), веднага отидохме на море. Велчев беше най-красив – със сини очи, владееше погледите и беше много напред. Аз и Сичанов – селски момчета. Попадаме на “Златните”. В дискотеката Стоян Велчев веднага “заби” една девойка. Ние на никъде. Стана ни скучно и решихме да излъжем нещо и да си тръгнем. Отидохме на една спирка да си чакаме рейса за Варна, той не се появи и ние като закалени войници си направихме легло от кашони и се подслонихме на спирката. Събудихме се, когато мина първият рейс. Прибрахме се и засякохме колегата с девойката от вечерта. Тогава се наговорихме да му разкажем, че сме били с две чехкини и се прибираме от плажа. Иначе щеше да ни скъса от подигравки завинаги. Пазихме срамната тайна до преди година. Е, такива любовници бяхме. И сега сме същите.

Наистина ли давате на репортерки да ви пипат мускула?
Не. Това, че се отнасям добре с журналистите и всеки от тях може да ме пита нещо, по което и време на деня се сети, не означава, че минаваме границата.

Винаги подчертавате, че дължите и държите много на жената до вас – Цветелина. От какво я лишихте?
Лиших я от присъствието си. Въпреки че и това не е най-важното. Може би най-болезненото, което ѝ причини моята известност, са слуховете. За една година ме свързаха с де що има по-известна жена в държавата. Което е обидно и наранява всички ни. Защото така непрекъснато се опитват да омаловажат дейността на МВР с тезата, че журналистките всъщност са захласнати по мен и аз ги манипулирам. Затова като взех сабята, от една страна се извиних на Цветелина затова, че бях лош мъж, а от друга – на всички журналисти, ако съм им причинил вреда вследствие на съвместната ни работа.

Според един анонимен донос, който се разпространява интернет, преди няколко месеца сте се срещали неофициално с Георги Илиев и разговорът ви е завършил с жесток скандал. Вярно ли е?
Не съм виждал Георги Илиев от години.

В същия донос се твърди, че имате близки връзки с Чавдар Чернев, чийто брат сега е главен секретар на Митниците, свързват ви с Любен Гоцев (бивш директор на Първо главно управление на ДС), със Славчо Христов… Намеква се за създаването на нов кръг – Банкя. Има ли кръг Банкя?
Не. Не и в този смисъл. Иначе кръг Банкя има и това са всички хора, с които играя тенис. Но с тях сме израснали заедно и се познаваме от деца. Чавдар Чернев беше шеф на софийско градско и председател на федерацията по бойно-приложни спортове в МВР.

Свързва ли ви бизнес?
Не. И с него навремето направихме една фирма, отново по повод дрязгите с Алексей. Той се опита да ни събере и да ни убеди, че сме длъжни да направим нещо заедно заради каратето, което ни е създало. Яви се като балансьор в спора ни кой да кара влака в каратето. Това е. Познавам Любен Гоцев така, както го познават много хора – виждал съм го по коктейли. Що се отнася до Славчо Христов – ИПОН охраняваше всичките му обекти, нищо лично. Не виждам лошо в познанството си с тези хора, но ако някой от тях прави нещо нередно и аз разбера, няма да го пожаля. И това се знае. Именно заради това се пускат анонимките. Искат да ме уязвят. В Братя Карамазови е казано: “Най-добрият начин да унищожиш един човек, е да си послужиш с добре подбрани истини за него”. Или пак от тази моя любима книга: “Неговата шуба ли бяха откраднали или той беше откраднал шуба?! Имаше нещо около този човек!”. Начинът, по който са подбрани и подредени познанствата ми с определен тип хора, навежда на лоши мисли. Но в същото време, ако се проследят внимателно акциите и операциите на МВР, ще се види, че многократно сме арестували хора от бившите ВИС и СИК без абсолютно никакъв компромис, както и без нарочен подбор. Трябва да ви кажа, че ако ги нямаше тези пасквили, щеше да означава, че съм се разбрал с тях. Нямаше непрекъснато да уволняваме хора от гранична полиция за пропуснати крадени коли, нямаше целият отдел на НСБОП по стоковата контрабанда да си отиде, нямаше да гоня заместник-директора на Гранична, който е съпричастен към трафика на хора. Всъщност още навремето, когато си говорех с Тодор Живков, си направих извода, че в българската история няма личност освен Левски, която да не е била охулена. И тия доноси, които се разпространяват, целят точно това – хората да повярват в тях, независимо дали са верни, и аз ще си замина, както всички останали. Оплют.

Така ли се виждате, паднал?
Неизбежно е.

Какво се случи с разработките срещу Киро Японеца и Косьо Самоковеца, за които преди година се твърдеше, че са замесени в наркотрафик и контрабанда?
Оказа се, че всичко, което имат като фирми, имущество и оръжие, им е законно. Там претърпяхме неуспех.

Преди година поръчахте на НСБОП да ви даде ясен отговор кои са престъпните босове у нас и кои са добрите бизнесмени, които просто са много богати. Сега по-наясно ли сте?
Не може да се каже, че съм по-наясно, защото и тогава, и сега всичко зависи от това кой ще бъде признат за виновен от съда. Многократно сме говорили на тази тема – давали сме доказателства за много хора, за някои от тях съм говорил публично и съм си навлякъл гнева им. Спомняте си Златистия, Данчо Гиздов…

Това не са ли ниски или средни нива? В едно интервю вие самият казвате, че лидерите в организираната престъпност всъщност са преуспели личности.
Да така е. Преуспели хора с вече чисти досиета. Може би наистина Гиздов и Златистия са от средния ешелон. За съжаление всички изгонени оперативни работници и началниците им са си тръгвали с ксерокопирани папки с разработки и доказателства. Така че в масивите не е останало нищо за високите нива, за тези, за които хората говорят, а и най-вероятно са босовете. А те в момента са стъпили вече на много “дебели” приватизационни сделки, на чисти пари, узаконили са голяма част от активите си, плащат данъци и са едни примерни граждани. Видяхте, че не можем да задържим доказани бомбаджии, а какво остава за “белите якички”. И въпреки всичко, крадец номер едно на коли – Цукровски, международният престъпник, издирван в цяла Европа – Сретен Йосич и бургаският бос Митьо Очите, които арестувахме, не са никак малки. А “бели якички” има и в САЩ. Живеят си в големите вили и дето се казва, само първия си милион не могат да докажат. Но вече и никой не ги пита.

Вашият?
Аз не съм от големите.

Греховете ви?
Като всеки човек и аз имам грехове. Но… (Поглежда към снимка с Папа Йоан Павел Втори. Там Бойко Борисов му целува ръка б. а.) Имам грехове, но ето виждаш – целувам ръка на Папата, той ме гали по главата.

Искате ли прошка?
Сгреша ли, гледам веднага да намеря начин да се извиня. За да не остава болка и горчилка в душата на хората, които съм обидил. Ако, разбира се, смятам, че съм виновен.
Качествата, които не харесвате в жените?
Не обичам лигави и превзети жени. Харесвам жените, които правят всичко със сърце. В България има много не само красиви, но знаещи и можещи жени. В общи линии с тях се работи доста по-лесно.

Казвали сте, че Тодор Живков и Симеон са двата ви университета, разкажете някой урок.
Наистина е много интересно да чуваш събитията от първа ръка. Мисля, че Тодор Живков беше едно кокалче, което България трябваше да преглътне. Да оценят доброто и лошото, което е направил и да го оставят на спокойствие в историята. А от Царя имах възможност да науча много неща, особено от поведението и отношението му към хората.

Вие нямате маниера на Симеон Сакскобургготски. Преди време си позволихте да наречете вътрешнополитическия живот у нас “лайно в целофан” и всички ви го простиха. При премиера последствията биха били други.
На мен наистина ми се прости, а може би не трябваше, не знам. А в същото време, когато Царят говори с френския президент на френски, с немския – на немски, това не се забелязва. За мен премиерът е изключително високо ниво. И мисля, че хората трябва да бъдат по-толерантни към него.

Според някои хипотези вие изиграхте роля за отстраняването на Стоян Ганев от политическия живот. Така ли е?
Много съм малък, за да мога да отстранявам или да играя някаква роля.

Какъв баща сте?
Лош. Не им отделям време, а и не им отказвам нищо. С две думи – лигавя ги. Като лошите бащи. Но за сега поне са добри деца и ме слушат.

Най-щастливият момент в живота ви?
Когато станах генерал.

Често говорите за майка си, приличате ли си?
Да. Тя беше много добра, много умна и много интелигента жена.

И скромна…
Определено. Като мен.