ШПИГЕЛ разговаря с историка Брендън Симс и неговата противоречива биография на Адолф Хитлер, в която за рисува нова картина с основни врагове Британската империя и САЩ, а не Съветският съюз.
ШПИГЕЛ: Г-н Симс, има безброй публикации за Адолф Хитлер, „Третия райх“ и Втората световна война. Какво ви подтикна да добавите още едно заглавие към този дълъг списък?
Симс: Всички тези произведения са дали решаващ принос за разбирането ни за Хитлер. Те са продукти на своето време, отразяват различни подходи и научни тенденции – изследвания на тоталитаризма, социалната история, културата и психологията. Считам обаче, че на всички тези изследвания, колкото и да са значими, им липсват две или три важни измерения.
ШПИГЕЛ: Какво пропускат?
Симс: Основно, изключително насилственото противопоставяне на Хитлер срещу международния капитализъм. И след това, постоянната му конфронтация с британците и американците, с германската емиграция в Америка, с расовата борба не само срещу евреите или славяните, но и с англосаксонците. Освен това силно амбивалентното му отношение към немския народ.
ШПИГЕЛ: Твърдите, че основният фокус на Хитлер, както се смяташе доскоро, не е болшевизмът, Съветският съюз и евреите?
Симс: Страхът от комунизма е много изразен. Да се отрече би било абсурдно. Моята теза обаче е, че той е подчинен на омразата му към глобалния капитализъм и страха му от англо-американската власт. Неговата политическа ориентация в края на Първата световна война е не Руската революция, а поражението срещу Западните съюзници и силите на международния капитализъм, въплътени от Великобритания и Америка. Първите му документирани антисемитски избухвания през лятото на 1919 г. също ясно произтичат от отношението му към капитализма, а не към болшевизма.
ШПИГЕЛ: Антисемитизмът му е по-малко антикомунистически от антикапиталистическия?
Симс: Хитлер става враг на евреите преди да стане враг на руската революция. И той е враг на Великобритания и Съединените американски щати преди да стане враг на евреите. Всъщност той до голяма степен става антисемит заради омразата си към англо-американските, капиталистически врагове на Германия. Важно е да разберете правилно причинно-следствената връзка.
ШПИГЕЛ: Хитлер е участвал в Първата световна война на Запад, където германците са изправени пред британски и американски войници. Но след това, през първите следвоенни години, не съзира ли червената опасност като много по-опасна?
Симс: Ако човек следва политическия мироглед на Хитлер в неговото възникване и развитие през двадесетте и трийсетте години, а също и през войната, която той започна, е ясно, че основният враг остава Англо-Америка и международният капитализъм. Той гледа на болшевизма само като на вирус, чието разпространението ще унищожи националната икономическа сила на Германия и по този начин ще я подготви за превземането от силите на международния капитализъм.
ШПИГЕЛ: За него болшевизмът е инструмент на международния капитализъм? Това звучи доста странно.
Симс: Не ако следвате неговата логика и разбирате неговите предпоставки. Бих искал да подчертая, че като историк трябва да се поставите в съзнанието му, за да можете да го интерпретирате, без да го приемате или да се заразите от него. Тогава се натъквате на неговия аргумент, че международният капитализъм и Англо-Америка използват всички възможни средства – профсъюзите, либерализмът, демокрацията, марксизма, социалдемокрацията и болшевизма – за да унищожат националната икономика на Германия.
ШПИГЕЛ: Така не превръщате ли Хитлер в един от първите критици на глобализацията?
Симс: Отново: не искам да оправдавам Хитлер. Но цялото му мислене и политиките на „Третия райх“ по същество са реакция на огромната глобална сила на Британската империя и САЩ.
ШПИГЕЛ: Отношението му към Великобритания и САЩ е белязано от страх и едновременно с това възхищение. Защо?
Симс: Възхищението и уважението произтичат от неговите преживявания във войната. Хитлер продължава да говори за упоритостта на британците, тъй като ги е виждал на фронта. Битките на изток едва ли са го интересували по това време. Освен това през лятото на 1918 г. е имал среща с американски войници – млади, свежи, силно мотивирани войски хвърлени срещу изтощените немци. Сред тях има и етнически германци. Хитлер повтаря в по-късните си изказвания как това му отваря очите: Империята е била издълбана отвътре в следствие вековна емиграция на най-добрите ѝ расови елементи.
ШПИГЕЛ: Тези емигранти днес биха се нарекли бежанци от бедност.
Симс: На тези предимно млади мъже, които търсят по-добър живот в далечината, често се приписва особена динамика в текущия миграционен дебат. По това време Хитлер видял две сили с на пръв поглед неограничени природни и икономически ресурси, които в своите териториални пространства – на американския Запад, в Канада, Австралия и Нова Зеландия – вземат милиони хора с германски произход, превръщат ги в добри и послушни граждани и ги използват срещу родната им страна.
ШПИГЕЛ: Според вас идеята му за липса на „жизнено пространство“ (Lebensraum) се основава тук?
Симс: Хитлер развива своя мироглед и геополитиката не като алтернатива на болшевиките в изостанала Русия, а на Англо-Америка като олицетворение на съвременността.
ШПИГЕЛ: Значи той вижда в Съветския съюз плячка, а не опасност, която иска да предотврати с война?
Симс: До голяма степен той пренебрегва Съветския съюз и подценява силата му. Това погрешно решение се променя по-късно във войната по разбираеми причини. Но абсолютните противници, както казах, са Великобритания, Америка и международният капитализъм.
ШПИГЕЛ: Не евреите?
Симс: Антисемитизмът на Хитлер не възниква по времето му като млад човек във Виена, най-вероятно не и по време на войната, а след това. В очите на Хитлер евреите са агенти на големия капитал, които финансират съюзните войни и удушават икономиката на Германия. Това ги прави централната партия във вражеския съюз. Ето защо той говори за американците и евреите в почти взаимозаменяеми термини.
ШПИГЕЛ: Какви са целите на Хитлер?
Симс: Първоначално той предвижда един вид глобален паритет, разделение на света, в което Германия ще управлява континентална Европа и ще получи достатъчно пространство, за да се утвърди като равна световна сила срещу англосаксонците. Ето защо кампанията на изток е задължителна, като същевременно се опитва да избегне конфликт на запад, ако е възможно.
ШПИГЕЛ: Опит за световна сила, но не и световно господство?
Симс: След началото на войната той действа на все по-високи обороти, но не от алчност и мегаломания, а от необходимост. Първо той иска равенство. Не е достатъчно възстановяването на границите от 1914 г., трябва още. Той казва, че Германия трябва да е световна сила или че няма да е нищо. Той вижда условието за това в спечелване на още пространство. Британците и американците вече са доказали, че могат да съборят империята с блокадната си политика. По този начин те заплашват способността на немците да оцелеят. Завоюваната зона на изток следователно трябва да донесе стратегическа дълбочина и сигурни доставки.
ШПИГЕЛ: Не се ли страхувате, че придавате на лудостта облик на рационална реалполитика?
Симс: Не бих нарекъл мирогледа на Хитлер рационален, той очевидно не е бил такъв човек, но е бил кохерентен, ако човек разбере неговата гледна точка.
ШПИГЕЛ: Не е ли опасно да се търси ядро истинност в тази идеология и да по този начин да се дава храна на десни екстремистки идеи?
Симс: Не става въпрос за търсене на уж истинско ядро в мисленето на Хитлер. Много по-важно е да се разбере какво е искал – германското управление над Европа и надграждането на немския народ до господарска раса.
ШПИГЕЛ: Дори тогава вече съществува алтернативна идея за стремеж към хегемония: общоевропейска или европейска интеграция.
Симс: Хитлер презира идеята да търси спасение за Германия в европейската интеграция. Според него една свободна общоевропейска държава винаги ще остане съюз от малки и периферни държави. Няма да е достатъчно силна, за да се противопостави на наистина големите като САЩ – поне докато не е под немско господство.
ШПИГЕЛ: Няма ли тук фундаментално противоречие? Как би могъл Хитлер да придаде толкова впечатляваща сила на англо-американския свят, ако смята, че той е управляван от евреи едновременно?
Симс: Това наистина създава логичен проблем. Като предполагаеми регенти на борсата, той свързва евреите толкова тясно с англо-американския капитализъм, че вярва в симбиотични отношения. Ако британците и американците са толкова силни и расово ценни, колкото мисли, защо не са се освободили от евреите? Така наречената расова борба, на която той се позовава, е преди всичко конфронтация между германци и англосаксонци. За него те формират истинската господска раса, към която германският народ трябва да бъде издигнат чрез социална, икономическа и евгенична програма за подобрение. Запленеността му от Англо-Америка затвърждава оценката на Хитлер за расовата неадекватност на германците.
ШПИГЕЛ: Има ли в плановете на Хитлер търсене на аналогия със завладяването на американския Запад?
Симс: Той намира необятността на Северна Америка за смазваща. Според него бъдещето принадлежи на гигантските държави; той се възхищава на американския колос с огромното му богатство. Той определя демографията като основна причина за силата на САЩ, тъй като континентът е обграден от „северни“ елементи. Имало е планове за връщане на тези уж ценни расови елементи обратно в Германия или за размяната им срещу немски евреи. Хитлер е бил изправен пред парадокса, че завоеванията му за „народ без пространство“ ще доведат до „пространство без хора“.
ШПИГЕЛ: Това пространство не е без хора.
Симс: Хитлер е убеден, че земята може да бъде германизирана, а не хората. Понякога той се колебае донякъде между британския и американския модел на колонизация: подчинени раси като тези в Индия или уреждане на насилствено изчистената територия като в Северна Америка. Явно предпочита последното. Неминуемо в хода на войната се въвежда асимилационна програма, с която части от славянското население трябва да бъдат „германизирани“. Логиката на войната и разширяването го карат да продължи да разширява конфликта, завършвайки с поражение срещу англосаксонците.
ШПИГЕЛ: По този начин поставяте под въпрос централното военно значение на борбата срещу Съветския съюз. Но не беше ли Червената армия с най-голям дял в победата над „Третия райх“?
Симс: Хитлер върви на изток, докато гледа на запад. САЩ са участвали в борбата срещу Германия с помощта на програмата за британците от март 1941 г. Въпреки че те влизат във войната едва в края на 1941г., атаката срещу Съветския съюз става по-спешна от всякога за Хитлер, за да прекъсне британската блокада и да осигури ресурси от Изток. Всичко това се прави не за да се спечели борбата с англо-американската коалиция, а да я преживее.
ШПИГЕЛ: Как така? Пораженията на изток се трупат, Сталинград се счита за повратна точка. Държи се, но докато западните съюзници не отворят втория фронт.
Симс: Милиони армии се сражават на изток, но това е повече въпрос на оборудване, отколкото на войски. Решаващият фактор е производствената битка. И ако погледнете броя самолети, подводници, боеприпаси, V-оръжия – виждате, че основната част от него е била в борбата с англо-американците.
ШПИГЕЛ: А танковите битки на изток?
Симс: Танковете съставляват само малка част от германското производство на оръжие. От 1941 г. Хитлер води две войни на унищожение, едната срещу Съветския съюз, другата, започнала много по-рано, срещу Англо-Америка и това, което той нарече световно еврейство, което ескалира до геноцид.
ШПИГЕЛ: Дали не гледате на Втората световна война през много британска лупа?
Симс: Но самият Хитлер интерпретира света от англоцентрична гледна точка! Той се страхува и се възхищава на тази сила през Първата световна война. Дълго време той се надява да успее да постигне споразумение с англо-американците относно разделението на света, но пренебрегва факта, че британците никога няма да позволят на една сила – независимо дали Германия или друга – да владее над европейския континент. Негов модел за подражание и едновременно враг е Англо-Америка. Неговият проект за Третия райх е неговият отговор на господството на британците, американците и глобалния капитализъм.
ШПИГЕЛ: А холокоста?
Симс: Холокостът е неразривно свързан с враждебността към световните високи финанси, които поробват Германия по време и след Първата световна война и я водят до глад. В параноичната му представа за силата на „световното еврейство“ холокостът е превантивна стачка срещу Америка на Рузвелт, която той вижда като техен инструмент. Но ако не искате да говорите за антикапитализма на Хитлер, трябва да мълчите за неговия антисемитизъм.
ШПИГЕЛ: Г-н Симс, благодарим за интервюто.
Става въпрос за книгата Хитлер: глобална биография (Hitler: A Global Biography) от Брендан Симс
Оригинална публикация: »Hitler marschierte nach Osten, weil er den Westen im Blick hatte«, Der Spiegel Magazin, 10/2020