Скоро идва 15 септември.

Хиляди български учители ще се юрнат по ромските махали да тътрузят насила в училищата подопечните си подлежащи на задължително обучение до 16 години. Ще им осигурят безплатни закуски и обяди, учебници и училищен плод, СИП по ромски фолклор и целодневно обучение. Ще ги настанят в ремонтираните, реновирани и отоплени стаи и ще подгреят компютри и интерактивни дъски. Ще започне 9-месечна ежедневна борба да не отсъстват безпричинно, да не гърмят пиратки в новите класни шкафове, да научат таблицата за умножение. Даскалиците ще мъкнат неизносените дрехи на роднински и приятелски дечурлига, щото от своите деца отдавна са ги раздали и на заплата ще събират пари за обувки на някой, дето не идва на училище, щото баща му има с какво да се напие, но обувки не може да си позволи. Още на есенната ваканция ще напрат да се женят първите 12-годишни моми и ще се завърти хамалогията с отдел “Закрила на детето” и координационния механизъм за деца в риск, доклади, социални работници, полицаи, безкрайно кандърдисване на родители…

Целта на целият този “расизъм” е да се даде шанс поне на младото поколение да се образова, квалифицира и интегрира. Да не виси един ден на помощи, да се труди и да води достоен живот.

“Умопомрачаващият и безподобен расизъм” се заплаща с парите на етнически българския, турски, арменски, влашки и прочее данъкоплатец. Само в редки случаи етнически данъкоплатеца е ром, най-често не се самоопределя като такъв, а на хората, който работят и живеят с него, отдавна не им пука дали е ром, щото им важно какъв човек е.