Как България не остана без своя Ботев

Преди 141 години във Врачанския Балкан пада Христо Ботев. Не е за вярване, но малко след това над героя надвисва забрава. Отхвърля я с мощ и страст една книга.
За паметта и стиховете на Ботев, за невероятното явление Христо Ботев, страстно се сражава Захарий Стоянов (1850-1889). А той никога не е познавал поета, макар да е пламтял в същата отчаяна борба, в която „каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“.

Това, че Ботев е в душите ни завинаги, дължим преди всичко на книгата „Христо Ботйов (Опит за биография)“ на Захарий Стоянов.

Фактът е общо взето известен. По-малко се чува обаче за битката на Захарий, включително за сблъсъка му с министър във време, когато Христо Ботев е не повече от „хаймана“ и „вагабонтин“.

Не се знае много и за великолепната закана на Захарий:

„…ще го направя на българския народ идол.“

Тази закана Летописеца от Медвен реализира – „от“ и „до“.

И преди близо130 години свободна България, макар разтресена от вътрешни кризи и външни заплахи, не изпадна дотам, че да остане без своя Ботев.